Иърин се изправи гордо и заслиза надолу, потискайки сълзите си.
Тази нощ Олаф отново застана под пълната луна, със сърце, изпълнено с отчаяние. Заслепен от гняв и болка, той беше забравил да съобщи на жена си за смъртта на Лейт и Фенен Мак Кормак. Когато слязоха в залата, тя се огледа на всички страни и като не откри никъде брат си, избухна в горчив плач.
Сега Брис я утешаваше, а Олаф избяга навън. Дали Иърин не си казваше, че би било много по-добре, ако той беше на мястото на Лейт или Фенен?
Викингът въздъхна дълбоко. Знаеше от собствен опит колко болезнена е загубата на близък човек и реши да уважи скръбта на жена си. Тази нощ щеше да спи край огнището.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Стройни, величествени кораби изпълниха залива и се подредиха покрай брега с гордо вдигнати носове, украсени с драконови фигури. Червено-белите платна се издуваха от вятъра.
Олаф чакаше в устието на река Лифей, за да поздрави новодошлите. Впечатлени от кралското му достойнство, викингите, които се тълпяха на палубите, не посмяха да се пошегуват с ирландската му носия. От дясната му страна стоеше Зигурт, от лявата Грегъри и Брис Мак Ейд.
Когато първият гост скочи във водата с високите си ботуши, за да слезе на сушата, Олаф се усмихна и се втурна към него с разперени ръце. Мина доста време, преди двамата да се откъснат от прегръдките си, за да могат да се погледнат.
— Ето къде си бил, братко! — провикна се новодошлият, на ръст почти колкото Олаф и година или две по-стар. — Градът Дъблин те е омаял с хубостта си и не те пуска да тръгнеш отново по море.
— Така е, Ерик. Добре дошъл в Ирландия.
— Отначало помислих, че ме посреща ирландец — засмя се Ерик и сиво-сините му очи заблестяха.
Вълкът вдигна рамене.
— Опитай се да убедиш в това ирландците. — Да не говорим пък за жена ми, допълни на ум той.
Зарадван, Ерик се обърна към червенокосия великан и го потупа по рамото.
— Зигурт, здравей, ти стара бойна брадво! И теб ли брат ми примами далеч от морето?
— Замяната се оказа разумна — ухили се широко Зигурт. — Скоро ще се убедиш сам.
— Нека хората ти слязат на брега, Ерик — покани го Олаф. — Всички заедно ще отидем в палата ми. А ако търсиш компанията на ирландците, съветвам те да започнеш с Грегъри и Брис Мак Ейд.
Ирландските принцове наблюдаваха новодошлия с известно подозрение, но не можаха да устоят дълго на добродушието, което светеше в очите му. Те останаха със Зигурт в пристанището, за да надзирават разтоварването на корабите, докато Вълкът и брат му поеха нагоре по склона към градската порта.
След като първата радост от срещата се уталожи, Ерик се обърна със сериозно изражение към Олаф:
— Нося ти подаръци от баща ни, великия крал на норвежците, но съм дошъл и да те предупредя.
— Как така? — попита смаяно Олаф. Бяха минали само три седмици, откакто беше победил датчаните в северната част на страната. Цял живот ли щеше да воюва, за да запази земите си?
— Не става въпрос за днес или за утре. По море новините се разпространяват бързо. Научих, че Фригид Кривокракия е претърпял ужасно поражение. Разбрах също, че се е върнал в родината си. Говори се, че отново събира наемници и им обещава несметни богатства, ако тръгнат да се бият срещу теб и превземат Дъблин. Това ще му струва доста време, защото и най-смелите воини се боят от Норвежкия вълк. Но те съветвам да бъдеш постоянно нащрек, защото датчанинът е обезумял. Изобщо не го интересува колко хора ще загинат. Жадува да пролее кръвта ти.
— Бъди спокоен. Никога не съм подценявал Фригид и знам, че няма да престане да ме напада — докато един от нас не тръгне към Валхала. Очаквам с нетърпение деня, когато ще се срещнем отново. Но щом заплахите му се разпространяват през морето, ти също би могъл да пуснеш някои слухове, Ерик. Разказвай на всеки, когото срещнеш, че Дъблин е непревзимаем. Жителите му, норвежци и ирландци, ще защитават стените му до последна капка кръв. Подигра ми се, че съм заприличал на ирландец, братко, но ако знаеш колко много спечелих с това… Половината остров е готов да се вдигне на бой, за да ме защитава.
Ерик спря, сложи ръце на хълбоците си и отметна назад русата си глава. Очите му бяха приковани в крепостните стени.
— В никакъв случай не съм искал да те засегна, братко. Ти си извършил нещо, което до днес не се е удавало на никой викинг. Е, след като казах, каквото трябваше да кажа, смятам да прекарам останалите дни в столицата ти в непрекъснати забавления. Сигурен съм, че ще се зарадваш на подаръците — копринени платове, бисери, сребърни съдове, стенни килими за дома ти. — Той спря за миг и весело намигна на брат си. — Имам още един подарък специално за теб!