— Не бъди толкова тайнствен. Какво си ми донесъл?
— Жена, братчето ми. Неповторима, единствена по рода си красавица, взета в плячка от франките, а те са я откраднали от далечна Персия. Кожата й е с цвят на мед, очите й са като черни бадеми…
— Ерик! — прекъсна го решително Олаф. — Ако има нещо, което няма да ми е от полза, то е още една жена. За Бога, и без това си имам достатъчно проблеми!
— О, да, чух, че си се оженил. Знам също, че си го направил само за да заздравиш съюза с Ард-Рий. Точно затова реших да ти подаря този персийски бисер. Всички знаят, че още тъгуваш но Гренилда. Но ти си мъж и не бива да се мъчиш цял живот, още повече когато си принуден ден след ден да гледаш една досадна, безлична ирландка.
Тогава Олаф също отметна глава назад и избухна в луд смях.
— Много ти благодаря за загрижеността, братко, но трябва да ми повярваш, че нямам нужда от робиня, колкото и красива да е. Хайде, ела, време е да те представя на досадната си, безлична съпруга.
От прозореца на стаята си Иърин видя издутите платна на корабите и драконовите фигури на носовете им. Сърцето й потръпна уплашено. Пристигаха викинги! Отдъхна си, когато Риг дойде да я успокои, че гостите идват с мирни намерения и носят подаръци от бащата на Олаф, великия норвежки крал.
Облекчението й скоро отстъпи място на гнева. Очевидно всички хора в Дъблин бяха осведомени за пристигането на корабите, само кралицата не знаеше нищо. От четиринадесет дни насам Олаф не беше разменил нито една дума с жена си и изобщо не беше сметнал за нужно да й съобщи за предстоящото пристигане на сънародниците му.
Тя седна в горещата вана, която беше приготвил Риг, и потиснато загриза ноктите си. Положението й се влошаваше от ден на ден. В началото скръбта по Лейт и Фенен я правеше неподатлива към студенината на Олаф, но сега това чувство беше започнало да се уталожва. След онази първа нощ, през която я бе оставил сама, той се беше върнал при нея, само че не я докосваше. Двамата лежаха един до друг, без да могат да заспят, напрегнати и измъчени. Преди четиринадесет дни Олаф беше изскочил от спалнята с ядни проклятия на уста и оттогава не влизаше при жена си. Иърин се опитваше да се убеждава, че така е по-добре. Ала в моменти на слабост разбираше, че предпочита двамата да си крещят непрекъснато, вместо да понася леденото му равнодушие.
Шумни стъпки по стълбището я изтръгнаха от нерадостните мисли. Тя излезе бързо от ваната и за кой ли път се укори, че след сватбата на Мойра не си е взела друга прислужница. Беше любопитна да види викингите, освен това гордостта й беше заложена на карта. Когато гостите от Норвегия си тръгнеха за дома, те трябваше да отнесат там вестта, че Господарят на вълците има безупречна ирландска съпруга.
Макар че навън беше хладен есенен ден, тя избра светлосиня роба от тънка коприна, която нямаше нужда от колан и скриваше бременността й. Гълъбовосивата вълнена наметка щеше да я топли.
Иърин изчетка косата си и я украси с бисери, после решително тръгна към вратата. Пое дълбоко въздух, изпъна крехките си рамене, за да бъде готова да застане пред чужденците. Все пак, каза си гордо тя, аз съм дъщеря на Ейд Финлейт.
— Няма много промени. — Ерик през смях вдигна на масата обутите си в ботуши крака. — При един двубой Суейн от Озгуд отсече ухото на Харилк, след което братът на Харилк прониза Суейн. Вдовицата му се разпищя за отмъщение и Харилк беше убит от чичо й. Без съмнение враждата ще трае, докато от двете семейства останат само малките деца…
Олаф стоеше до огъня, втренчил замислен поглед в пламъците, и когато брат му внезапно млъкна, се обърна изненадано. Ерик беше зяпнал смаяно към стълбата. След малко свали краката си от масата и почтително се изправи.
Развеселен и едновременно с това ядосан, Вълкът проследи погледа на брат си и видя слизащата по стълбите Иърин.
Наистина ли имаше време, когато си въобразяваше, че красотата й не е в състояние да го развълнува? Блестящата, черна като нощта коса, още влажна от банята, падаше на меки къдрици от двете страни на съвършеното лице. Пълните гърди изкусително се полюшваха под широката рокля. Бременността й едва личеше. Светлосинята коприна подчертаваше розовината на бузите. В слабините му нахлу неудържимо желание — а това му се случваше твърде често, откакто беше напуснал общата им спалня. Но нима можеше да лежи неподвижно до нея и да остане твърд в решението си да не я докосва! Все пак успя да се овладее и се усмихна с обичайната си хладина.
— О, Иърин, най-после! Имаме гости, скъпа. Искам да те запозная с брат си Ерик. За съжаление той е мой роднина и един от омразните ти викинги, но се надявам, че ще го харесаш поне малко. Ерик, това е ирландската ми съпруга, Иърин Мак Ейд, принцеса на Тара, кралица на Дъблин.