Ерик изгледа обвинително брат си, после се обърна отново към домакинята, без да крие възхищението си.
— Иърин Мак Ейд от Тара! — Той се втурна към стълбата и улови ръката й. — Виждал съм безброй жени от всички кътчета на света. А сега откривам, че най-красива от всички е собствената ми снаха.
Иърин се усмихна — неспособна да устои на смелостта и чара му. От една страна, той много приличаше на Олаф, но от друга, двамата бяха съвсем различни. Облеклото и маниерите на Ерик издаваха викинга, освен това той се обърна към нея на норвежки, ала притежаваше галантност, напълно чужда за Вълка. Сигурно и Олаф е бил някога такъв, безгрижен и весел. Ала Ерик не излъчваше спокойната вътрешна сила на брат си, както и непоколебимата му воля.
— Ако си слязъл с мир на нашия бряг, аз те поздравявам с радост, Ерик. Не знаех, че съпругът ми има брат, но въпреки това те посрещам с добре дошъл.
— Но той няма само един брат — засмя се сърдечно Ерик. — Едно време бяхме цели седем. Трима изчезнаха завинаги в далечните земи, но с останалите ще имаш възможност да се запознаеш скоро, красива снахо. Домакинството ни е прекалено голямо и това е една от причините, които непрестанно да ни тласкат към далечни страни. В къщи е много тясно, разбираш ли, затова търсим късмета си другаде.
— Не давай воля на езика си, Ерик! — произнесе предупредително Вълкът и се ухили. — Жена ми няма особено високо мнение за мъжете, които търсят щастието в чужди земи. Безброй пъти ми е напомняла, макар и с меки думи, че съм варварин и натрапник.
— Щом брат ми не е успял, аз ще се постарая да ти докажа, че норвежците не се различават особено много от ирландците, Иърин. Ние сме скромни хорица, обработваме земята си и сме загрижени за мира, здравето и добрия живот на семействата си.
— Значи ли това, че търсите мир в собствената си страна? — попита дръзко Иърин.
— Не се впускай в словесни престрелки с жена ми! — намеси се Вълкът. После улови ръката на Иърин, отведе я до огъня и застана така, че да може да обгърне с ръка талията й и да говори над главата й. — Нищо чудно, ако те накара да изпратиш извинения на всички, с които си се сражавал, и да върнеш завладяната плячка!
Ерик не можеше да не забележи враждебната подигравка в гласа на брат си. Иърин много искаше да се изтръгне от прегръдката на мъжа си и да заяви на всеослушание, че той я смята за жалка предателка.
Ерик обаче не си позволи да тълкува думите на Вълка.
— Все пак ирландската и норвежката кръв са се смесили, нали? Лъжа ли се, братко, или ще мога да отнеса на баща ни радостната вест, че скоро ще имаш истинско семейство в ирландския си дом?
Олаф сложи ръка върху корема на жена си и Иърин пламна от неудобство.
— Точно така, Ерик. Баща ни ще бъде щастлив, че семето му дава добри плодове в чуждата почва. Кажи му, че Вълкът ще го дари с прекрасни внуци и че викингското наследство скоро ще се разпространи в Ирландия.
Въпреки насъбралия се в сърцето й гняв, Иърин успя да се усмихне и се обърна към девера си.
— Не, Ерик, обясни на баща си, че семето му е проникнало в утробата на един благороден, културен народ и той трябва да се гордее, че ще стане дядо на едно ирландско дете.
— О, не, Иърин! — възрази Олаф, преструвайки се на смутен. — Вече говорих с много ирландски крале и воини и те ми дадоха да разбера, че когато мъжът напуска жена си, общото дете остава при него. Защото то е наследство на бащата, а ирландците отдават голямо значение на своето наследство.
В сърцето й пропълзя леден страх. Наистина ли беше решил да я напусне след раждането на детето им? Дали щеше да я обвини, че е нарушила брачния договор, като е вдигнала меч срещу него? Цялото й тяло се разтрепери. Не, тя нямаше да му позволи да й отнеме детето! Дали сама не си причиняваше това с враждебното си държание? Той беше престанал да я търси, сигурно вече не я желаеше. Но какво можеше да стори тя? Да се признае за виновна, макар че не беше? Никога!
Развеселеният глас на Ерик сложи край на нерадостните й мисли.
— Смятам, че това дете — все едно ирландче или норвежче — ще стане забележителна личност, защото ще обедини в себе си качествата и на двама ви. Но не мога да разбера какви обичаи царят в тази зала, Олаф! Ти гореше от нетърпение да ме въведеш в разкошния си дом, а сега не предлагаш на уморения пътник дори чаша медовина, за да овлажни пресъхналото си гърло!
— Кралицата занемарява задълженията си — отбеляза сухо Олаф и пусна жена си. — Не смяташ ли, че би трябвало да се погрижиш за удобствата и на моето семейство, скъпа?