— Колко галантно се изразяваш, драги девере! Сигурна съм, че не срещаш никакви трудности с ухажването на дамите…
— Вече достатъчно често го е доказвал — прекъсна я гласът на Олаф. Иърин се обърна стъписано и срещна хладните му сини очи. — Търсих те, скъпа съпруго — продължи той, но лицето му не издаде дали знае за разходката й.
— Имам работа — отговори кратко тя и понечи да мине покрай него, но той задържа ръката й.
— Моля те да ни извиниш за малко, Ерик. Пристигнал е пратеник на Ард-Рий, който очаква да говори със съпругата ми.
— Разбира се. — Ерик вдигна ръката й до устните си. — Очаквам с нетърпение вечерята, скъпа снахо. Отдавна не ми се е случвало да седя до такава красива дама.
Олаф нетърпеливо я издърпа със себе си. Двамата се запътиха мълчаливо към оръжейната и Иърин неволно се запита дали пък съпругът й не ревнува от брат си — мисъл, която събуди в сърцето й плаха надежда. Ала намръщената му физиономия сигурно означаваше, че знае за неподчинението й…
Грегъри и Брис ги очакваха, задълбочени в разговор с дребен мъж, облечен в цветовете на Ард-Рий. Олаф кимна, без да каже дума, пристъпи към прозореца и се загледа към двора. Пратеникът погледна колебливо към него, после се покашля и заговори:
— Ейд Финлейт, крал на кралете, заповядва на сина си Брис и на Грегъри от Клонтайърт още утре да потеглят обратно за Тара. Свещениците се събраха и произнасят заупокойни молитви за душата на Лейт Мак Ейд. Цялото семейство трябва да участва в тях. — Той погледна отново широкия гръб на викинга и продължи: — Ейд Финлейт, крал на Ирландия, желае дъщеря му Иърин, съпруга и кралица на краля на Дъблин, също да присъства на църковните служби. Той моли своя съюзник и зет Олаф Норвежки да придружи съпругата си в Тара и да присъства на ежегодното кралско съвещание…
Пратеникът говори още доста време, но Иърин престана да го чува. Да си отиде в къщи! О, как копнееше да види майка си — и Ейд, разбира се… Не беше виждала баща си от деня на горчивата раздяла и сега жадуваше да го прегърне, да потърси утехата на любовта и мъдростта му. У дома щеше да намери вътрешен мир, да почерпи нови сили. Ала гласът на Олаф рязко я изтръгна от красивите мечти:
— За съжаление съпругата ми и аз не можем да дойдем в Тара. Войната, която водихме, ми отне много време. Сега трябва отново да се заема е управлението на града. Много неща чакат решението ми, но ще се постарая да ги уредя навреме, за да мога да приема поканата на Ард-Рий за кралското съвещание.
Сърцето на Иърин се сгърчи от болка. Олаф не й разрешаваше да види отново родината си!
— Олаф — заговори спокойно Грегъри, — желанието на вуйчо ми е цялото семейство да се събере и да се помоли за душата на загиналия. Брис и аз ще пазим съпругата ти като зеницата на окото си…
— Моля те, Олаф! — прошепна Иърин и изтръпна, осъзнала колко покорно прозвуча гласът й. — Толкова ми се иска да видя родителите си…
Погледът му беше леден.
— Казах, каквото имах да кажа. — Той се обърна към Грегъри и Брис и Иърин се разтрепери от глава до пети. Да, той знаеше. Знаеше, че двамата са я намерили на скалите. Ала Олаф не спомена нито дума за това, само освободи пратеника и тръгна към вратата. — Гостите ни чакат, Иърин.
Тя кимна, полагайки отчаяни усилия да скрие дълбокото си разочарование, и го последва в залата. На трапезата зае обичайното си място вдясно от краля и сведе глава, защото не искаше никой да види сълзите, които пареха в очите й. Викинги и ирландци насядаха, учудващо сговорчиви и в най-добро настроение, ала Иърин не забелязваше нищо около себе си. Никога нямаше да се върне в Тара, в своя прекрасен, стар, само ирландски дом…
Ерик, който беше седнал до нея, я изтръгна от мрачното настроение.
— За мен е твърде интересно да наблюдавам ставащото в тази зала, скъпа моя. Откак сме се родили, непрестанно се хващаме за мечовете, без нито за миг да се замисляме, че повечето мъже имат сходни цели. Така например, тази сутрин цял час разговарях с брат ти за отглеждане на коне. Той е ирландец, аз норвежец и въпреки това Брис Мак Ейд и Ерик Норвежки имат много общи неща. Обаче ако той не беше брат на снаха ми, някой ден със сигурност щяхме да се изправим един срещу друг на бойното поле.
Иърин се усмихна тъжно.
— Да, прекрасно е да видиш мъже, които не се стремят да се унищожават взаимно.
— Най-неприятното е, че онези, които правят всичко за запазването на мира, не могат да го намерят в собствените си души. — Той се приведе още по-близо към нея. — Едно трябва да запомниш, Иърин от Тара: и най-умните мъже се превръщат в слепи глупци, когато се оставят да ги води чувството за чест — а не сърцето. — Сиво-сините му очи святкаха сърдито. — За съжаление братът на Вълка е единственият, който би се осмелил да му каже, че би трябвало да се вслуша в сърцето си. — Той й намигна многозначително, хвърли бърз поглед към Олаф и се зае с вечерята си.