Иърин се обърна колебливо към мъжа си, които беше смръщил заплашително чело, и с мъка потисна усмивката си. Дали Ерик беше в състояние да пробие хладната му сдържаност? Дали Олаф наистина изпитваше ревност, когато тя разговаряше непринудено с брат му? Ала доброто й настроение се изпари в миг, когато съпругът й се приведе към нея.
— Тази вечер би трябвало да бъдеш малко по-предпазлива, след като отново подложи търпението ми на жестоко изпитание. Осведомиха ме, че си пренебрегнала заповедта ми — и че брат ти и братовчед ти Грегъри са сторили всичко, за да те предпазят от гнева ми.
Гърлото й пресъхна и трябваше да мине доста време, докато гласът започна да й се подчинява.
— Моля те да не търсиш сметка от Брис и Грегъри за нещо, за което съм отговорна само аз.
— Разбира се, че няма да го направя. Двамата са смели и верни момци и едни от най-добрите ни воини. И тъй като са ти кръвни роднини, естествено е да ти се доверяват сляпо.
Иърин се опита да запази спокойствие и отпи глътка от сребърната чаша, която споделяше с него.
— Може би зад действията им се крие не сляпа лоялност, а просто доверие.
— Доверие? — повтори подигравателно той. — Днес те оставих сама само за малко и ти веднага реши да ме предизвикаш. Но постъпката ти имаше и своята добра страна, защото ми помогна да реша един доста труден проблем. Може би щях да ти позволя да посетиш родителите си и да заминеш заедно с Грегъри и Брис, но ти реши друго.
С треперещи пръсти тя остави чашата на масата.
— Това ли е последната ти дума?
— Може би. — Гласът му звучеше хладно, но странно задавено. — Зависи колко силно желаеш да видиш отново семейството си.
Отговорът му я обърка. Тя се обърна към него и в очите й блесна надежда.
— Какво искаш да кажеш?
Той не отговори веднага, загледан към средата на залата, където танцуваше изключително красива жена. Кожата й блестеше като мед, катранено черните бадемовидни очи искряха. Беше облечена в копринени шалвари, които не скриваха почти нищо. Тя се движеше грациозно и изкусително в ритъма на странна, нечувана досега музика.
— Исках да подаря тази жена на Олаф — обади се Ерик. — Но той отказа дара ми. Един мъж отклонява такова изкушение само когато притежава най-прекрасното съкровище на света.
Той й се усмихна и преди тя да е успяла да отговори, продължи разговора си с норвежеца вдясно от себе си. Иърин втренчи поглед в недокоснатата си вечеря. След малко погледна отново към танцьорката и си каза, че всъщност няма никаква причина да остава по-дълго в тази зала. Олаф със сигурност нямаше да забележи излизането й. Ала когато понечи да стане, той улови ръката й.
— Пак ли се опитваш да избягаш?
— Нямам намерение да бягам — отговори с достойнство тя. — Уморена съм и смятам да се оттегля в спалнята си.
Той пусна ръката й и я погледна право в очите.
— Тогава се качи горе и ме чакай. Трябва да обсъдим някои неща.
Иърин изслуша с половин ухо ласкателствата на Ерик, който й пожела лека нощ, и изтича нагоре по стълбата. След като затвори вратата на спалнята си, се облегна безсилно на стената. Малкото думи на Олаф бяха запалили огън във вените й. Отново беше усетила пристъп на добре познатата слабост, която я обземаше от близостта му. Тялото й се разтърсваше от силни тръпки. Как да му устои? Трябваше да го отблъсне, макар да не понасяше мисълта, че би могъл да повика в леглото си екзотичната танцьорка или която и да е друга жена. Глупачка, укори се сърдито тя. Откъде можеше да знае къде е спал през нощите, когато не се прибираше в спалнята си?
— Какво да правя? — пошепна безпомощно тя. Съпротивата беше единственото, което й оставаше, единствената възможност да запази достойнството си, докато съпругът й продължаваше да я смята за предателка.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Иърин се взираше в лунния сърп и безбройните искрящи звезди. През отворения прозорец влизаше хладен нощен въздух, но тя не го затвори, макар че мръзнеше в тънката си нощница. Сега това не беше важно. Страхът предизвикваше още по-студени тръпки.
Когато вратата се отвори, Иърин не посмя да се обърне. Усети как Олаф я наблюдава и са запита каква ли игра играе с нея. Ако я желаеше, трябваше да я вземе насила — и сигурно го знаеше. В сърцето й се бореха опасни чувства. Беше твърдо решена да му окаже съпротива, но горещо желаеше мъжът й да пречупи волята й. Тогава щеше да се наслади на страстта му, без да загуби гордостта си.