— Но тогава ще ми забраниш да замина за Тара!
Олаф вдигна рамене.
— Вече ти казах, че когато мъжът е в добро настроение, той е по-склонен да изпълни желанията на жена си. Само че трябва да положиш сериозни усилия да подобриш настроението ми, след като днес ме вбеси с непослушанието си.
Иърин стисна ръце в юмруци, неспособна да скрие отчаянието си. Страстта вече се разливаше по вените й като огън — нима сега можеше да го пусне да си отиде? Потребностите на тялото и сърцето й започваха да надвиват разума. Какво означаваше гордостта — в сравнение с подозрението, че Вълкът ще утоли страстта, породена от този разговор, в обятията на екзотичната танцьорка!
Олаф се обърна към вратата и тя не се поколеба повече.
— Олаф!
Той се извърна към нея и се облегна на стената.
— Говоря сериозно. Без половинчатости, без студени целувки. Ще дойдеш при мен доброволно и ще ми дадеш всичко.
Устата й пресъхна. Ако направиш първата крачка, помоли се безмълвно тя, ще намериш всичко, което търсиш. Страх ме е, че няма да се справя, а и закръгленият ми корем със сигурност не е толкова привлекателен, колкото стройното тяло на танцьорката…
Олаф отгатна мислите й. Когато заговори, изражението му стана учудващо меко:
— Ти си моя жена и тази вечер ми се струваш по-красива от всякога — защото моето дете е закръглило корема ти, оцветило е в розово бузите ти и е наляло гърдите ти. Дори в последните месеци на бременността ти ще си останеш най-красивата за мен, Иърин. Ти си треската, която пари кръвта ми и за която нямам обяснение.
По ресниците й надвиснаха сълзи. Не ме ласкай, каза си потиснато тя. Защо ми говориш за потребностите на тялото, а не споменаваш за тези на сърцето…
— Няма да чакам дълго — произнесе предупредително той.
Иърин вдигна очи и отговори на погледа му. Не, тя нямаше да покаже страха си, щеше да плати исканата цена, щеше да стори всичко, което той беше пожелал и което беше в състояние да стори самата тя, за да победи болката в душата си. Взела това решение, тя се отдръпна от прозореца, посегна към нощницата си и я изхлузи през главата. Захвърли я настрана, без да откъсва поглед от потъмнелите очи на Олаф. После тръгна към него, без да подозира, че колебливите стъпки правят лекото поклащане на хълбоците още по-изкусително.
Олаф не беше излъгал, когато я увери, че продължава да я смята за красива. Раменете й бяха все така крехки, шията все така стройна. Големите гърди с цвят на слонова кост, увенчани с тъмнорозови зърна, жадуваха за милувки. Краката й не бяха загубили нищо от прелестта си. Тя се движеше с вродена грация и той неволно си каза, че всеки мъж би я пожелал още щом види походката й.
Когато Иърин застана пред него, Олаф спря да диша. Аромат на рози завладя сетивата му, проникна в кръвта му. Ей сега щеше да протегне ръка и да помилва копринената коса и закръглените гърди. Но не го направи. Остана неподвижен, макар че в тялото му бушуваше буря.
Иърин спря пред него и сведе глава. Той не я докосваше. Искаше да изпита докрай готовността й. Отново я обзе страх, че няма да му достави обещаната радост. Но вече нямаше връщане назад.
Тя прокара език по пресъхналите си устни и когато срещна изпълнения му с очакване поглед, усети изгарящата му страст.
— Ела при мен — цялата — пошепна той и дъхът му помилва бузата й. Тогава тя се надигна на пръсти, обгърна с две ръце врата му, впи устни в неговите. След това отмахна една златна къдрица от челото му, пръстите й обхванаха брадичката му, палецът се плъзна по устните му, тялото й се притисна до неговото.
Олаф простена дрезгаво и я прегърна. Иърин отново го целуна и този път страстта си проби път навън. Езикът му се плъзна търсещо в устата й, ръцете му се обвиха около стройната талия.
Иърин се отдръпна, отстъпи крачка назад, откопча сребърната катарама с емблемата на Вълка и червената кралска мантия се свлече на пода. Погледите им се срещнаха. И в този кратък, бездиханен миг Иърин разбра, че се е подчинила на волята на мъжа си, но едновременно с това се е сдобила с нова, неусетена досега сила — родена от знанието за огъня, който гореше и у двамата. Тя коленичи, за да го освободи от ботушите — жест, който изглеждаше едновременно покорен и горд. Усети как пръстите му се заровиха в косата й и се усмихна. След малко се надигна и свали колана му.
Олаф сам изхлузи туниката си презглава и я захвърли върху мантията. После отново грабна Иърин в прегръдките си. Меката й кожа възбуждаше всяка частица от голата му плът. Смаян и същевременно възхитен, той усети как Иърин се трие изкусително в него. Гърдите и хълбоците й се движеха в чувствен ритъм. Устните й милваха къдравите косъмчета по гърдите му, ръцете й се впиваха в твърдите мускули. Нежностите й ставаха все по-смели. Да, тя наистина беше решена да му даде всичко и дръзката й игра със сетивата му накара огъня в жилите му да пламне непоносимо.