Засрамена. Иърин му обърна гръб, измъкна се внимателно изпод ръката му и стана. Олаф не се събуди. По лицето му не трепна дори мускул. Тя стана от леглото, грабна нощницата си от пода и бързо я облече. В същия миг на вратата се почука и тя изтича да вдигне резето.
На прага стоеше Риг с пълно ведро в ръка.
— Простете, милейди, не знаех ще пожелаете ли да се изкъпете. Нося ви вода за миене, защото брат ви ме уведоми, че иска да тръгне след два часа. Помоли ме да ви предам, че трябва да побързате с прибирането на багажа…
— Какво — прекъсна го смаяно Иърин. Откъде Брис можеше да знае, че тя е получила позволение да го придружи? Олаф изобщо не беше напускал стаята след снощния разговор.
— Милорд Олаф обяви вчера, че на сутринта ще заминете с Брис и Грегъри при семейството си — продължи весело Риг, ала като видя, че Иърин побледня и стисна устни, усмивката му замря. — Нещо не е наред ли, милейди? Да предам ли на брат ви, че не се чувствате добре и не можете да тръгнете днес?
— Не, не… Моля ви, кажете му, че ще побързам.
Иърин посегна към кофата, усмихна се през стиснати зъби и затвори вратата. После се обърна към мирно спящия си мъж. Стисна още по-здраво зъби, за да не изкрещи, да обуздае гнева си. После закрачи решително към леглото, вдигна кофата и изля студената вода право върху самодоволното му лице.
Стреснат, Олаф отвори очи и скочи толкова бързо, че Иърин уплашено отстъпи назад.
— Какво, в името на всички богове… — Когато забеляза жена си, очите му се присвиха в тънки цепки. — Да не си полудяла?
Тя запрати празната кофа към голите му гърди и лицето му се разкриви от болка.
— Проклет лъжец! Викингско копеле! — изкрещя прегракнало Иърин. — Езически плъх! Жалък червей…
Тя замлъкна едва когато мъжът й я сграбчи за рамото и я тръшна върху мокрите чаршафи. Ала само след миг продължи да го ругае с най-грозните думи, които знаеше.
— Още снощи си обявил пред всички, че ми позволяваш да замина за Тара! Ти, син на норвежка курва!
Олаф се наведе и грубо улови брадичката й.
— Не си позволявай твърде много, Иърин! — произнесе предупредително той и изтърси капките вода от косата си. — Вярно е, решението ми беше взето още снощи. Никога не бих допуснал да бъда повлиян от жена, когато върша нещо.
— Върви по дяволите! — Бурният гняв й даде сили да се изплъзне и да затропа с юмруци по гърдите му. — Дано се пържиш в преизподнята…
Мина доста време, докато Олаф успя да улови китките й.
— Внимавай, жено! Още си тук и мога да променя решението си.
— Не се опитвай отново да ме измамиш! Никога вече няма та приемам на доверие думите ти!
— И без това не си го правила.
— Ти ме измами и се възползва от мен по най-позорен начин…
Внезапно Олаф избухна в смях.
— Не, ирландска вещице, дадох ти възможност да задоволиш собствените си желания. Сигурен съм, че ще усещам болезнено липсата ти.
Иърин изпъшка и се опита да се освободи.
— Трудно ми е да ти повярвам, след като толкова нощи спа другаде.
— Това пречи ли ти?
Вместо да отговори, тя се надигна, за да ухапе ръката, която я държеше. Олаф беше по-бърз и я пусна така внезапно, че тя политна назад.
Мъжът сграбчи глезените й и я повлече към края на леглото. При това нощницата й се вдигна чак до кръста. Тя веднага престана да се съпротивлява и отчаяно задърпа полите й към краката си.
Олаф се приведе развеселено над нея, улови отново китките й и ги притисна над главата й в мократа възглавница.
— Не знаех, че си се чувствала пренебрегната, иначе щях да се върна в спалнята си много по-рано.
— Пусни ме! — изсъска тя, ала той се отпусна върху нея и тялото му я опари.
— Не мога. Аз съм пленник на настроенията ти, все едно радващи или неприятни са те. Прекрасната изкусителка ме прави слаб, а бушуващата мегера разпалва огъня в кръвта ми. Естествено, аз не съм в състояние да се държа прилично, защото съм викинг. И тъй като знам колко похотлива е кралицата ми…
— Млъкни! — изкрещя тя. — Вместо да ме обиждаш, по-добре ме помоли за прошка…
— Е, добре. Прости ми, че толкова дълго те пренебрегвах…
— Ти си копеле!
— Ще ти кажа и още нещо. През всичките тези нощи не съм се забавлявал с друга жена, а спах до печката в кухнята. Това не те ли прави щастлива?
— Прещастлива — отвърна саркастично Иърин и бързо сведе очи.
— Ще ми липсваш, скъпа, наистина ще ми липсваш. — Неочакваната нежност, прозвучала в гласа му, я обърка. В изненадата си Иърин не усети, че Олаф е пуснал ръцете й. В следващия миг той вече беше проникнал в нея. — Ще ми липсваш като въздуха, който дишам — прошепна до устните й той. — Не ми отказвай тази последна радост в прегръдката ти, защото скоро ще се разделим. Нека ми остане поне хубав спомен.