Гореща вълна се разля в тялото й.
— Кога съм ти отказвала нещо, даже да съм искала? — пошепна безсилно тя и се изгуби в бурята на чувствата си.
— Никога, сладката ми, никога — отвърна задавено Олаф и страстта му прониза болезнено сърцето й.
Тя отговори на жадните му целувки и внезапно усети съжаление, че само след час ще трябва да замине. Винаги ли трябваше да се разделят точно тогава, когато бяха успели поне малко да се приближат един към друг?
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Снежинките танцуваха във въздуха и падаха по вълнената наметка и черните коси на Иърин. След дълги часове езда в студения ден, тя се чувстваше изтощена до смърт. Ала когато достигнаха последните хълмове преди долините на Тара, заваля сняг. И тази красива гледка, заедно с радостта от предстоящата среща, повдигна настроението й.
Насреща им препускаше ездач — гордо изправен на седлото, въпреки белите коси и изпъстреното с бръчки лице, изпито от мъка. Когато спря, Иърин притисна пети в хълбоците на кобилата си и се понесе в галоп насреща му, оставяйки зад себе си облак сняг.
Ейд не можеше да откъсне очи от дъщеря си и старото му сърце биеше до пръсване. Детето му — неговото красиво, неговото най-любимо дете се връщаше при него. Изпълнен с тревога, той наблюдаваше лицето на Иърин, без да смее да протегне ръце, страхувайки се да не бъде отблъснат. Както става с удавниците, пред духовния му взор преминаха с бясна бързина картини от миналото. Иърин, която правеше първи крачки на несигурните си крачета. Иърин, която винаги се втурваше първа насреща му, когато се връщаше от бойното поле.
На крачка от него Иърин спря кобилата си и скочи на земята. Ейд се вгледа изпитателно в очите й, но не можа да забележи радостния им блясък, защото тя се хвърли без бавене в прегръдките му.
— Татко! — прошепнаха устните й. Тогава Ейд разбра, че му е простила, и сълзите му се смесиха със снежинките, които падаха по лицето му.
Ерик се огледа развеселено в голямата зала. Само преди няколко часа Мойра бе дарила Зигурт със здрава, гръмогласна дъщеря. И сега викингите, които използваха всяка възможност да празнуват, се наливаха с ейл, пееха и се препираха на висок глас, обслужвани от най-красивите блудници. Някои от хората му вече се бяха оттеглили с несигурни крака в оборите или по стаите си. Други просто оставаха да лежат на мястото, където се бяха строполили. Една ръка почиваше на масата точно до него и когато понечи да я вдигне, му се стори тежка като олово. Мъжът, на когото беше ръката, зае по-удобна поза и изпъшка болезнено. Ерик избухна в тих смях. Изпразни отново рога си и се замисли за брат си.
Олаф също беше пил с воините, но нищо не беше в състояние да го изтръгне от лошото му настроение. Очевидно все още не разбираше, че си е намерил майстора в лицето на сладката ирландска вещица. Колкото по-дълго траеше отсъствието й, толкова по-мрачен ставаше. Ерик се ухили злобно. Повечето мъже са глупаци, каза си развеселено той, и дори не забелязват как попадат под чара на жените. При това Вълкът беше един от най-умните и силни мъже на времето си. Благодарение на политическия му разум ирландци и викинги живееха в мир. Месо и жито, медовина и ейл пълнеха избите му. Сръчни ръце засяваха нивите му, умножаваха стадата овце и говеда. Той беше могъщ господар и тъй като знаеше кога да тръгне на бой и кога да пази мира, беше завоювал уважението на кралете, на воините и селяните.
Тежката дъбова врата на залата се отвори и Ерик видя брат си да влиза, напълно трезвен, с лице мрачно като буреносен облак.
Олаф отиде при него, протегна ръце към огъня в камината и попита недоволно:
— Още ли си тук? И то сам, за разлика от хората си! Както виждам, при тръгването ви в Дъблин няма да остане и едно момиче.
Ерик се засмя добродушно.
— В някои нощи се задоволявам с ролята на наблюдател. Освен това сред тези стени видях една единствена жена, която би могла да спечели сърцето ми, и за съжаление трябва да я наричам „снахо“.
Олаф простена болезнено и потърка слепоочията си.
— По всичко личи, че те е омагьосала.
— А теб?
— Моето сърце не е за даване. Веднъж го направих и когато се разкъса, ме заболя повече от удара на датска бойна брадва.
— Гренилда е мъртва, но ти си жив — както и ирландската ти красавица.
— Точно така — промърмори горчиво Олаф. — Моята ирландска красавица. Крайбрежните скали и бурното море също са красиви, но опасни.