— Значи трябва да се радвам, че приличам на мама. Понякога се чувствам тромава и уморена, но никога не съм болна.
Двамата продължиха пътя си в мълчание. Когато наближиха къщата, Ейд спря и изгледа замислено дъщеря си.
— Беше се обърнала към Дъблин. За какво мислеше?
Иърин се постара гласът й да звучи непринудено:
— О, няма нищо особено. Мислех си за Мойра. Толкова се радвам за бебето й.
— Не помисли ли и за мъжа си?
— О, разбира се. Знаеш ли, преди да замина той почти не се прибираше в къщи. Имаше много работа, освен това брат му ни беше на гости. Пък и събранието на ирландските крале наближава и ако Олаф държи да вземе участие, трябва да пристигне тук най-късно след седмица-две. Макар че не съм сигурна дали ще намери време. Войната го задържа твърде дълго далеч от града на мечтите му.
Мина доста време, преди Ейд да отговори.
— Той ще дойде и ще те вземе, защото иска да бъде сигурен, че детето му ще се роди под неговия покрив. — След малко колебливо добави: — Страхувам се за теб. Мергуин непрестанно споменава някакви опасности, които не можел да прозре.
Иърин потрепери, но се принуди да се усмихне.
— Какви опасности? В това състояние не мога да избягам. Нали на втората крачка ще се строполя в снега! И все едно къде съм, скоро ще бъда майка и детето ще заема цялото ми време… — Тя млъкна и затаи дъх, усетила силното ритане на малкото краче в корема си.
— Какво ти стана, Иърин? — уплаши се Ейд.
Младата жена се засмя и притисна по-силно ръката на баща си.
— Пипни тук! Внукът ти се движи. Силен и смел момък ще бъде, не мислиш ли? Това е чисто ирландски ритник!
Кралят избухна във весел смях.
— Не забравяй колко силен е баща му! — прошепна меко той. Докато я водеше към залата, в сърцето му напираше безмълвна молба: Дари я със син, Всемогъщи, защото аз съм твърде стар, за да се справя с внучка, наследила темперамента на майка си.
Иърин послушно изяде супата, приготвена от Мейви, и се оттегли в стаята си. Там беше топло и уютно. Облечена само в тънка нощница, тя седна пред камината и подви колене под себе си. Опитваше се да прогони страха, че Олаф никога вече няма да се върне. Но нима не беше по-добре, ако останеше тук и възпиташе детето си като ирландец — тук, в кралската резиденция? Заобиколена от хора, които я обичаха и щяха да обичат и детето й? Не, рече си с въздишка тя, мъжът ми си иска наследника. Не може да не дойде.
Тя се опита да си представи как ще го посрещне — хладно и с достойнство, в най-красивата си рокля, с подплатена с лисичи кожи наметка, която да скрие безформената й фигура. Затвори уморено очи и започна да мисли какви думи да му каже. „Добре дошъл в Тара, съпруже. Бъди уверен, че в дома на Ард-Рий ще бъдат изпълнени всичките ти желания…“
Тежки стъпки я изтръгнаха от мечтанията. Иърин отвори очи в мига, когато някой блъсна вратата на стаята й. Смаяна, тя се взря в лицето на мъжа си. Норвежкият вълк стоеше на прага, опрял ръце на хълбоците си, загърнат в синя кралска мантия, която подчертаваше леда в очите му. Беше толкова величествен в разкошното си облекло…
Седнала със свити крака пред камината, Иърин изглеждаше толкова крехка, зелените й очи изразяваха безпомощна обърканост. Изпод ризата надничаха босите и крака. Олаф искаше да отиде при нея, да я прегърне с цялата си нежност, да помилва закръгления корем, в който растеше детето му. Ала не можа да го стори. Остана като закован на прага, представяйки си как жена му ще посрещне нежността му с хладен гняв, скована и отвратена. Даже езикът отказваше да го слуша. Беше изминал дълъг път, а сега не смееше да направи дори крачка.
Иърин се изправи забързано. Поздравителната реч, която си бе приготвила, беше забравена. Гласът й прозвуча хапливо:
— Намираш се в ирландския кралски дом, скъпи съпруже. Тук е прието да се чука, преди да се отваря вратата.
Звукът на гласа й веднага го изтръгна от вцепенението. Светлите вежди се вдигнаха подигравателно.
— Даже в ирландския кралски дом вратата на съпругата е и тази на съпруга. Но дори и да не е така, трябва да ми простиш. Ние норвежците никога не чукаме. Всички знаят, че сме недодялани типове. Ала може би ще ми позволиш да добавя към извинението си, че лично ирландският Ард-Рий ме придружи до стаята ти и ме увери, че всички врати на дома му са отворени за мен.
Иърин спря да диша, когато съпругът й бавно пристъпи към нея.
— Изненадана съм, че идваш толкова рано. Събранието на кралете още не е започнало, а в Дъблин те чакат неотложни дела.
Олаф помилва бузата и, после плъзна ръка по наедрелите гърди и закръгления корем.