— Боя се, че трябва да потеглим към Дъблин преди кралското събрание…
— Защо? — пошепна едва чуто Иърин.
— Бебето…
— То ще се роди чак след два месеца.
— Направих грешка, като ти позволих да дойдеш тук. През последните седмици не бива да яздиш. Именно затова трябва да си тръгнем веднага. — Гласът му прозвуча дрезгаво. — Няма да търпя протестите ти, Иърин. Тази нощ ще поговоря с баща ти за държавните дела, а утре сутринта тръгваме.
Иърин сведе очи към ръката му, която почиваше върху корема й. Та тя изобщо нямаше намерение да му противоречи. Толкова се радваше, че е дошъл да я вземе. Каквото и да й кажеше, тя щеше да го послуша.
Бебето изглежда искаше да сподели радостта й, защото изрита силно ръката на създателя си. Олаф вдигна смутено поглед към жена си и тя му се усмихна.
— Какво силно момче — прошепна тихо, почти страхопочтително той.
— Може да е дъщеря…
— Не, син е — отговори уверено Олаф и като видя гримасата й, избухна в смях. Пръстите му се заровиха в черната й коса — Сигурен съм, че ще твърдиш обратното дори ако посред бял ден ти кажа, че грее слънце.
Лъжеш се, понечи да отговори Иърин, но не посмя — не посмя да последва и напора на сърцето си да се хвърли в прегръдките му. Двамата се гледаха хладно и пропастта помежду им се разширяваше.
Олаф отстъпи назад.
— Имам да обсъдя някои неща с баща ти. Събери багажа си и легни да се наспиш. Тръгваме на разсъмване. — Преди да излезе от стаята, той се обърна още веднъж. — И не зарезвай вратата си, защото ми е все едно къде се намирам. Независимо дали сме в Дъблин или в Тара, ти си и си оставаш моя жена. Готов съм да ти го докажа дори като счупя една ирландска врата.
Иърин не каза нито дума, но и не отмести очи от неговите. Когато остана сама, не можа да избере между гнева и радостта. От една страна, ужасно й се искаше да го удуши, от друга, сърцето и тялото й очакваха с нетърпение предстоящата нощ.
Тя събра набързо дрехите си, приготви пътническия си костюм — най-топлата рокля, най-дебелата, подплатена с кожи наметка, вълнени чорапи и високи кожени ботуши. Щом свърши, се обърна към леглото си. Колко пъти се беше търкаляла тук със сестрите си и беше бъбрила за бъдещето, за мечтите, които един ден щяха да станат действителност. Тази нощ щеше да спи в него с мъжа си.
Тя отдавна лежеше под меката пухена завивка и когато Олаф влезе в стаята, обърна гръб на вратата. Напрегнатият й слух улавяше всяко негово движение. Докато го чакаше да се съблече, непрестанно си повтаряше, че не е трябвало да се преструва на заспала. Толкова й се искаше да погледне силното му тяло, да задоволи копнежа на измъченото си сърце. След малко усети как Олаф легна до нея и зачака нежната милувка на ръцете му. Ала той й обърна гръб и прегърна възглавницата си.
Когато повярва, че мъжът й е заспал, Иърин не можа да сдържи риданията си. Олаф веднага се обърна към нея и я улови за рамото.
— Какво ти е? — прошепна загрижено той.
Тъй като не можеше да му признае истината, тя излъга тихо:
— Понякога бебето ме рита с все сила…
Олаф веднага я прегърна, притисна гърба й към голите си гърди и нежно замилва корема й.
— По-добре ли е така?
Иърин се усмихна в мрака.
— Много по-добре, благодаря ти, Олаф. — Само след миг вече спеше, усещайки се сигурна и защитена.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Олаф поглади брадата си и огледа внимателно красивата люлка, измайсторена от Риг. Дребният викинг бе изучил този занаят през дългите зимни месеци в родината си. Сега той хвърли бърз поглед към господаря си, който беше втренчил замислен поглед в творението му, и в сърцето му се промъкна несигурност. Ала когато Вълкът се обърна към него, Риг въздъхна облекчено.
— Сигурен съм, че никой принц не е имал по-красива люлка, Риг. Никога не съм виждал по-добре изработена вещ.
Дребосъкът се ухили и очите му овлажняха. Погледът му се върна на дървената люлка, която беше изработил е цялата си любов. По желание на Олаф от едната страна беше изрязана емблемата на Вълка, а от другата — кръстосаните мечове и символът на справедливостта, които красяха герба на Ард-Рий.
При всяко докосване люлката започваше да се люлее и лакираното дърво блестеше. Иърин ще се зарадва, каза си Олаф и пулсът му се ускори. Може би дори щеше да разбере какво му е струвало позволението да вдълбаят в дървената табла и герба на семейството й. Той не й беше казал нищо за люлката, защото искаше да я изненада. Ала когато Риг се яви при него с готовата люлка, жена му беше изчезнала.
Никак не е странно, че не мога да я намеря, каза си с въздишка Вълкът. През деня се стараеше да я избягва, нощем я държеше в обятията си и от сърцето му струеше безкрайна нежност. Разбира се, искаше му се много повече, но обуздаваше страстта си, за да не застраши живота на сина си — или на дъщерята, както веднага щеше да възрази Иърин.