От доста време насам между двамата цареше примирие. Все пак напрежението не беше изчезнало. Олаф не беше повярвал докрай в невинността й, а тя беше твърде горда, за да заговори отново на тази тема. Когато се срещаха из къщата или вечер сядаха един до друг на голямата маса, двамата разговаряха учтиво за времето и за други незначителни неща. Само нощем Олаф беше щастлив от близостта й и усещаше, че Иърин също намира покой в прегръдките му.
— Видя ли някъде кралицата? — попита тихо той.
Риг поклати глава.
— Може би е в кухнята. Или седи с дамите в слънчевата стая и шие.
— Хм… — Вълкът нетърпеливо се обърна към вратата. — Отнеси люлката в спалнята ни и я постави пред камината. Искам Иърин да я види веднага, щом влезе в стаята. Аз ще я потърся и ще я изпратя горе.
Слушам, милорд. — И дребосъкът се завтече да изпълни заповедта.
Олаф отиде в кухнята и Фрейда му каза, че кралицата е била там, но преди малко е излязла.
Без да сдържа нетърпението си, кралят се запъти към слънчевата стая, където го посрещна Мойра с дъщеричката си на ръце и му каза същото. Предложи му да попита Фрейда и това още повече развали настроението му. Когато влезе в залата, завари там само брат си. Ерик седеше до камината, точеше меча си и го посрещна с развеселен поглед.
— Какво си загубил пак?
— Жена си — отвърна мрачно Олаф. — Знаеш ли къде може да се е скрила?
Ерик оглеждаше меча си с изнервяща бавност.
— Човек, който обича, би трябвало да знае навиците на другия. На твое място бих потърсил Иърин на скалите.
— Наистина ли е отишла на брега? — изкрещя Олаф. — Скалите са опасни! Освен това изрично съм й забранил да язди!
— Тръгна пеша.
Вълкът изрева някакво проклятие и изскочи от залата, изпратен с гръмък смях. Само след миг беше оседлал врания си жребец и препускаше в галон към крайбрежните скали. Едва когато откри Иърин, забави малко коня си. Широка наметка скриваше бременността й и тя изглеждаше почти като в деня, когато я беше намерил тук и я беше отвел в пещерата. Може би там беше заченато детето, което скоро щеше да види белия свят. Олаф скочи от коня и когато тръгна към нея, видя как раменете й се опънаха. Очевидно беше чула стъпките му.
— Защо си дошла толкова далече? — попита тихо той и сложи ръка на рамото й. — Не бива да излагаш бебето на опасност.
— Нищо няма да му се случи. Аз съм млада и здрава, а възрастните дами не престават да твърдят, че движението ще ми се отрази добре.
Гласът й звучеше задавено и когато Олаф я обърна с лице към себе си, видя тъгата в очите й.
— Защо си толкова унила, Иърин? Нямаш основание за тревога.
Усмивката и беше измъчена
— Наистина ли мислиш така? Тъкмо си представях дните, месеците и годините, които ни предстоят. Мисълта за бъдещето тревожи душата ми. Всичко е толкова празно и безрадостно… Уморих се да живея с теб и да знам, че продължаваш да ме смяташ за предателка.
— Не съм искал да стане така. Но какво друго можех да помисля, като видях смарагдово-зелените ти очи зад златния наличник на шлема? Много искам да вярвам, че не си имала намерение да вдигнеш меч срещу хората ми, но нямам нито едно доказателство за това…
Иърин сведе глава, потискайки риданията си.
— Няма доказателство. Само думата ми — и убедеността на Грегъри и Брис. Двамата не се съмняват в невинността ми.
— Защото никога не си ги заплашвала с отмъщение.
— Не. Защото ме обичат и ми вярват.
Олаф улови брадичката й и я погледна в очите.
— Това ли искаш от мен — да те даря с любов и доверие? — Той не получи отговор, защото внезапно Иърин простена от болка и падна на гърдите му. Стъписан, мъжът я улови за раменете.
— Какво ти стана, Иърин?
— Аз… Мисля, че бебето идва — прошепна задавено тя. Още от сутринта усещаше някакво теглене в кръста, но не му обръщаше внимание. Знаеше, че е твърде рано за раждането.
— Не е възможно — отговори объркано Олаф.
— Ох! — изплака тя и се сгърчи от болка. Стана й студено и зъбите й затракаха. — Олаф! Бебето е!
Без да каже дума, Вълкът я вдигна на седлото.
— Недей! Нали не бива да яздя!
— Понякога ставаш невероятно глупава! — изкрещя в отговор той, метна се зад нея и я сложи на скута си. — Сега вече не можеш ла предизвикаш преждевременно раждане, защото бебето и без това е на път. Така че му е все едно какви ги вършиш! Аз обаче няма да ти позволя да родиш в заледената трева!
И той препусна към града, макар и не много бързо. Щом стигна в двора, вдигна жена си на ръце и я понесе към залата.