— Мога и сама да вървя — възпротиви се със слаб глас тя.
Олаф промърмори нещо неразбрано, после се развика за жените. Мойра се появи веднага и хукна подире му по широката стълба. Отначало се слиса, но после решително пое командването.
— Сложете я на леглото и ми помогнете да я съблека! Риг да донесе чисти чаршафи и да предаде на Магийн, че Иърин ражда. Магийн знае какво трябва да се направи.
— А аз?
— Вие, милорд, слезте долу и изпийте един рог ейл. Нямате какво друго да правите, освен да чакате.
Олаф зачака и продължи да чака търпеливо, докато сутринта отстъпи място на следобеда, а той премина в нощ. Зигурт и Ерик му правеха компания. След вечеря той остана дълго време загледан в издигащата се на небето луна, а когато настъпи полунощ, удари с юмрук по перваза на камината и от гърлото му се изтръгна ядно проклятие.
— Това е първо раждане — отбеляза Ерик, опитвайки се да скрие собствената си загриженост. — Първото раждане винаги трае дълго.
Вълкът не отговори нищо и втренчи поглед в огъня. Раждането на новия живот наистина изискваше много време. Но Иърин беше усетила първите болки рано сутринта. Дали имаше някакви усложнения, защото бебето идваше твърде рано? Тя беше здрава и силна, но колко ли можеше да изтърпи на болките? Внезапно Вълкът осъзна, че би понесъл загубата на първото си дете. Можеше да създаде още много деца, но Иърин беше незаменима… Той простена отчаяно и си пожела да й даде поне част от силата си. Когато чу стъпки, се обърна като ужилен и видя тичащата към кухнята Мойра. Изражението й издаваше тревога. Очевидно се беше надявала никой да не я забележи, но Вълкът я повика и тя трябваше да се подчини. Погледна плахо Зигурт и не посмя да проговори.
— Какво не е наред, Мойра? — попита тихо Вълкът, стараейки се да потисне страха си.
Жената отчаяно закърши ръце.
— Всичко вървеше толкова добре и Иърин дори не викаше. Сега обаче, когато детето тръгна да излиза, тя няма сила да му помогне. А то не може да се справи без нейната помощ. — Като видя уплахата в погледа му, тя прибави бързо: — Милорд, ние правим всичко, което е по силите ни.
Олаф кимна и отново се обърна към огъня. Мойра се втурна към кухнята и след малко се появи отново с ведро гореща вода. Викингът я проследи с нескрито отчаяние.
— Нищо не можеш да направиш, братко — пошепна съчувствено Ерик.
— Напротив! — Вълкът се втурна като луд нагоре по стълбата и двамата мъже го проследиха с невярващи погледи. Без да почука, той влезе в спалнята си, не каза нито дума на смутените дами и коленичи до леглото.
Господи, колко бледа и крехка изглеждаше Иърин… Прекрасната черна коса беше мокра от пот, миглите й трепкаха безпомощно и тя напразно се опитваше да изпълни нарежданията на Мойра, която й викаше да си поеме дъх и да напъва с все сила. Магийн, която тъкмо сменяше чаршафите, изгледа учудено краля, но не каза нищо.
Когато Мойра отвори уста, за да го прогони, Олаф й махна с ръка да му отстъпи мястото си. Макар и неохотно, жената се подчини и той стисна ръката на Иърин.
— Не бива да се предаваш, никога не си го правила. В нито една битка.
Тя го погледна и смарагдовите очи бяха замъглени от болка.
— Ти… Не бива да стоиш тук! — изпъшка тя. — Моля те, Олаф, излез…
Искрицата живот в очите й заплашвайте да угасне, а той трябваше да я върне на всяка цена.
— Всъщност, имаш право. Видът ти не е особено радващ. Все пак аз ще остана тук, докато се роди норвежкият ми син.
— По-скоро моята ирландска дъщеря! — изфуча Иърин и Олаф се усмихна. Най-после очите й бяха ясни! Внезапно лицето й се разкриви от болка, ноктите й се впиха в ръката му и напънът извика сълзи в очите й. — Олаф, не мога повече!
Мойра се приведе към тях и изплака отчаяно:
— Тя трябва да се напъне, милорд!
— Значи жените наистина са слаби създания — проговори подигравателно Олаф и обгърна с ръка рамото на жена си, за да я подкрепи. — Ти обаче ще се бориш, моя красива ирландке. И аз ще ти помагам. Стисни зъби, скъпа, и се напъни! Веднага направи онова, което ти казва Мойра! Да не искаш тя да го свърши вместо теб?
Облегната на силното му рамо, Иърин събра последните си сили и едва не загуби съзнание от силното напрежение.
— Виждам главичката! — извика ликуващо Мойра. — Само още веднъж, моля ви, Олаф, нека се напъне още веднъж!
— Напъни се, Иърин! — заповяда с подрезгавял глас Олаф. — После ще имаш достатъчно време да си поспиш. — Той притисна рамото й, принуждавайки я да се подчини. Иърин пое дълбоко дъх и се напъна — и след минута усети безкрайно облекчение. Тежък товар се смъкна от тялото й, раздадоха се ликуващи викове, а Олаф нежно прошепна в ухото й: