— Знаех си, че ще се справиш, радост моя. Борческа натура като теб…
Светът се завъртя около нея и тя се отпусна изтощено във възглавниците.
Гръмогласен рев огласи спалнята, после отново се чу мекият глас на Олаф.
— Момче, Иърин! — Смехът му издаваше задоволство. — Прекрасната му косица е още малко замазана, но съм сигурен, че е златноруса.
Иърин се усмихна и погледна към Магийн, която къпеше бебето в хладка вода. Олаф чакаше нетърпеливо да увият детето му в топли кърпи, за да го вземе в ръце и да го отнесе при майка му. Той коленичи край леглото и в гласа му прозвуча безкрайна нежност:
— Дари ме е прекрасен син, Иърин, и аз ти благодаря от цялото си сърце.
Думите му я трогнаха до дън душа, а когато затвори очи, за да скрие сълзите си, усети целувката му върху челото си.
Мойра трябваше да положи немалко усилия, за да изтръгне бебето от ръцете на баща му.
— Вижте какво, милорд — разсърди се накрая тя, — благодарни сме ви, че ни помогнахте, но сега е крайно време да излезете. Трябва да окъпем Иърин и да сменим чаршафите и предпочитаме да го направим без мъжко присъствие. Освен това жена ви има нужда от почивка.
Макар и неохотно, Олаф кимна и й подаде бебето. После отново се обърна към жена си. Очите й бяха затворени, цветът постепенно се възвръщаше върху бледите й бузи. Мъките на раждането не се бяха изличили, но по устните и играеше доволна усмивка.
Усетил внезапна умора, Олаф слезе с тежки стъпки по стълбите. Ала когато срещна уплашените погледи на Ерик и Зигурт, на лицето му грейна усмивка.
— Имам син! — провикна се гордо гой. — Майката и детето са добре!
Брал му нададе смразяващ викингски боен рев, а Зигурт тикна в ръката му пълен рог с ейл. Олаф благодарно отпи голяма глътка от хладното, освежаващо питие и усети безкрайно облекчение. Когато двамата мъже най-после се оттеглиха в спалните си, той остана до камината, загледан в танцуващите пламъци.
Никога не беше чувствал в сърцето си толкова любов, колкото тази нощ — любов към мъничкото същество, което беше сключило ръчичка около показалеца му, любов към жената със силно сърце, на която трябваше да благодари за този великолепен син. Не, трябваше да й благодари за много повече. Тя го беше върнала към живота, тя беше душата, която напразно беше търсил.
Иърин се събуди късно следобед и Мойра й връчи със сияеща усмивка новородения син. Младата ирландка знаеше много добре с какво щастие е изпълнено сърцето на майката, защото и тя го беше познала само преди месец.
Иърин сложи детето на леглото, разви го и огледа подробно всяко пръстче на ръцете и крачетата му, закръгленото телце и зачервеното личице. Когато малкият отвори очи, от гърлото й се изтръгна учуден вик:
— Мойра, очите му!
— Да, да. — Младата жена избухна във весел смях. — Отсега се вижда, че е наследил твоите зелени очи. Обаче косичката е без съмнение от бащата. Макар че все още не мога да си обясня защо Олаф беше толкова сигурен…
Иърин се усмихна и поднесе към устата на бебето напращялата си гърда. Когато то инстинктивно засука първото си мляко, едва не й се зави свят от нахлулата в тялото й вълна на щастие.
— О, Мойра! Детето се роди със златна коса, защото Олаф го искаше такова.
Сънародницата й разкриви лице в гримаса, после избухна в смях.
— Господаря на вълците е нетърпелив да влезе при теб. Затова, когато малкият се насити…
— Дай ми бързо гребен! И донеси кана с вода! Трябва да се измия и да подредя косата си. Не искам пак да ме види такава грозна…
— Не се вълнувай толкова! Ще го пусна да влезе чак когато се приготвиш. И се пази, моля те, Иърин. Не бива да се напрягаш веднага след това тежко раждане. Ще мине доста време, докато възвърнеш силите си. Ей сега ще среша косата ти, докато заблести, но трябва и да хапнеш нещо.
Иърин знаеше и сама, че има нужда от подсилване. Болките се бяха изличили от паметта й. Каквото и да беше изстрадала, сега беше възнаградена стократно. Ръката й нежно помилва главицата, притисната до гърдата й. Детенцето й, златният син на Вълка…
Докато майката послушно се хранеше, бебето до нея заспа. А когато Олаф влезе на пръсти в стаята, я завари да го гледа замечтано.
В сърцето на Вълка се надигна нова любов. Иърин го посрещна с грейнало лице и той отговори на усмивката й. Носле приседна в другия край на леглото и също заразглежда спящото бебе.
— Нали е красив, Олаф? — попита плахо тя.
— О, да, скъпа — потвърди тихо мъжът.
Двамата дълго се наслаждаваха в блажено мълчание на новородения си син, като всички горди родители. След малко Олаф бръкна под наметката си и извади красиво резбовано ковчеже.