— Кой е той?
— Доколкото чух, не е цвете за мирисане. Желязната кука Флин е името на визитната му картичка. Бияч и човек за всичко в кръчмата.
Значи Желязната кука отговаряше за изхвърлянето на скандалджиите и пияниците от „Златната подкова“, а през трите дни, докато бях там, не му видях очите. Едва ли съм бил толкова пиян, да не забележа такова страшилище. А в един от тези три дни бяха убити госпожа Ашкрафт и прислугата й.
— Обадих се до службата ти да ни пратят още един човек — рекох на Горман. — Той ще те намери. Прехвърли му мацето, а ти не се откъсвай от Желязната кука. Май ще му лепнем тройно убийство, така че внимавай.
— Слушам, капитане — измрънка той и отиде да поспи.
На другия ден прекарах целия следобед на конните надбягвания, мотах се из конюшните и чаках да се стъмни.
След последната състезателна серия отидох да хапна в ханчето „Сънсет“. После се преместих в казиното на другия край в същата сграда. Повече от хиляда души — все отбрана пасмина — шляпаха покер, хвърляха зарове, залагаха на рулетката и на колелото на щастието и теглеха карти за „двайсет и едно“, за да профукат парите, останали или спечелени от залозите. Не смятах да играя. Не бях отишъл за това. Търсех подходящи хора.
Първият, когото забелязах, явно беше наемен работник от някоя ферма, издокаран в неделни дрехи. Пробиваше си път към изхода с посърнал вид, като на всеки комарджия, останал без пукната пара преди края на играта. Беше разочарован, но не от загубата, а от това, че трябва да си ходи.
Застанах между вратата и него.
— Яко ли се охарчи? — попитах го, когато стигна пред мен.
Той кимна смирено.
— Искаш ли за няколко минути да заработиш петарка? — изкуших го.
Беше готов, ама искаше да знае каква е работата.
— Ще дойдеш с мен до града да видиш един човек и си получаваш парите. Не те връзвам.
Това не му се стори убедително, но петарката си е петарка, пък и можеше да се откаже, ако реши, че има нещо съмнително. Нави се да опита.
Оставих го да чака до вратата и тръгнах да търся друг. Вторият се оказа дребен шишко с кръгли весели очички и малка уста. Изгаряше от желание да изкара пет долара по начина, който му описах. Третият беше прекалено страхлив за такава работа и отказа. Но успях да убедя един филипинец, изтупан в шарен костюм, и един набит грък, който беше келнер, бръснар или нещо подобно.
Четирима стигаха. Изглеждаха ми надеждни. Не бяха прекалено интелигентни за работата, която трябваше да свършат, нито пък имаха вид на изпечени престъпници или мошеници. Натоварих ги в едно такси и ги закарах в града.
— Слушайте сега внимателно — започнах инструктажа, щом пристигнахме. — Аз влизам първи в „Златната подкова“. След две-три минути идвате и вие и си взимате по едно питие.
Подадох петарка на селския ратай.
— Плащаш за пиенето с тези пари, те не влизат в хонорара ви. Вътре има един здравеняк с дълъг, мършав врат и малко, грозно лице. Не може да не го видите. Искам да го огледате добре, ама така, че да не ви забележи. Когато сте сигурни, че сте запомнили физиономията му и ще го разпознаете навсякъде, кимвате ми с глава, излизате и ме чакате пред кръчмата, за да си получите мангизите. Внимавайте, когато ми давате знак. Никой не трябва да разбере, че ме познавате.
Тези указания ги озадачиха, но пред очите им танцуваха обещаните пет долара, с които можеха да се върнат в казиното, да извадят късмет и… ясно е какво им се привиждаше. Зададоха ми няколко въпроса, на които отказах да отговоря, но никой от тях не си тръгна.
Влязох в кръчмата. Желязната кука беше зад бара и помагаше на барманите. Без него трудно щяха да се оправят. Заведението беше фрашкано.
Не успях да зърна в тълпата луничавия Горман, но мернах ръбатото лице на Хупър, наш детектив от Лос Анджелес, когото явно ми бяха изпратили за втори помощник. В далечния край на бара Кюпи се наливаше с някакъв благодушен чичко с вид на женен мъж, отпуснал му края. Тя ми кимна, но не изостави клиента.
Желязната кука ми хвърли намусен поглед и ми подаде бирата, която си поръчах. Тогава влязоха четиримата юнаци, дето ги бях наел за по петарка. Те свършиха работа за десет пъти повече!
Отначало вървяха, взираха се през тютюневия дим в лицата на хората и щом някой ги погледнеше, му обръщаха гръб. Скоро филипинецът забеляза, че зад бара стои човекът, който им бях описал. Подскочи от радост, че го е открил, но щом видя, че Желязната кука го гледа подозрително, се обърна и се направи на разсеян. Другите трима също забелязаха Желязната кука и започнаха да му хвърлят дълги потайни погледи, които само слепец нямаше да види. Желязната кука не беше сляп.