Драснах втора клечка кибрит и намерих ключа за лампата. Запалих я, закопчах си палтото и тръгнах нагоре. По стъпалата имаше засъхнала кръв и едно огромно петно на тапета в началото на площадката на втория етаж. Над него намерих друг ключ за осветлението и го натиснах.
Тръгнах по коридора, надникнах в две стаи, но там всичко си беше наред. Коридорът правеше завой и когато свих по него, едва не се спънах в тяло на жена, проснато в краката ми.
Лежеше сгърчена с лице надолу, със свити колене и ръце, стиснали стомаха. Беше по нощница, със сплетена на плитка коса.
Докоснах с пръст тила й. Беше леденостудена.
За да не я обръщам, коленичих на пода и се наведох да видя лицето й. Беше прислужничката, която ни отвори преди четири дни, когато дойдохме тук с Ричмънд.
Изправих се и се огледах. Главата й почти докосваше затворена врата. Прекрачих трупа и я отворих. Зад нея имаше спалня, и то не слугинска. Беше обзаведена скъпо в бежово и сиво, с литографии на френски художници по стените. Всичко беше подредено, с изключение на леглото. Завивките бяха омотани и усукани насред него във вързоп, който изглеждаше неестествено голям…
Наведох се и започнах да разгръщам чаршафите. Вторият пласт бе подгизнал от кръв. Отметнах го.
Отдолу лежеше госпожа Ашкрафт, мъртва.
Тялото й бе свито на топка, а главата, прерязана до кокал, стърчеше отметната неестествено настрани. Четири дълбоки прореза от челото до брадичката бяха обезобразили лицето й. Единият ръкав от горнището на синята копринена пижама беше отпран. Чаршафите и дрехите бяха потънали в кръв, която още не бе засъхнала заради завивката, хвърлена отгоре.
Покрих я отново, минах край мъртвата жена в коридора и слязох по стълбите. Запалих всички лампи, докато търсех телефона. Намерих го до стълбището. Първо се обадих в следствения отдел на полицията, после се свързах с кантората на Ванс Ричмънд.
— Предайте на господин Ричмънд, че госпожа Ашкрафт е убита — рекох на секретарката. — Аз съм в нейния дом, така че може да ми се обади тук.
Излязох през предната врата, седнах на най-горното стъпало, запалих цигара и зачаках да дойде полицейският екип.
Беше ми гадно. Виждал съм и повече от три трупа накуп, но този път нервите ми бяха опънати до краен предел от тридневния запой и гледката ме разтърси.
Тъкмо допушвах цигарата, когато полицейският автомобил пристигна и от него наизскачаха хора. Първи към мен се запъти О’Гар, сержантът, завеждащ отдел „Убийства“.
— Здрасти — поздрави ме той. — Сега пък какво си надушил?
— Само се поогледах вътре и видях три трупа — обясних му, докато влизахме. — Истинско ченге като теб може да намери и повече.
— И ти си се справил добре, като те знам какъв си левак.
Махмурлукът ми се беше изпарил. Ръцете ме сърбяха за работа.
Най-напред показах на О’Гар филипинеца, после — двете жени. Други не открихме. Събирането на улики ни отне няколко часа. Осмината от екипа, О’Гар и аз трябваше да преровим къщата от покрива до мазето. Един следовател тръгна да разпитва съседите. Друг се зае с агенцията, чрез която е била наета прислугата. Налагаше се да бъдат издирени приятели и роднини на филипинеца и на прислужницата. Търсихме за разпит вестникарчето, пощаджията, доставчици от бакалията, момчето, което отнасяше и връщаше прането в къщата.
Когато всички данни бяха събрани, двамата с О’Гар се оттеглихме в библиотеката и се заключихме.
— Значи станало е онази нощ? В сряда, нали така? — изломоти О’Гар, щом се настанихме удобно в кожените кресла и запалихме цигари.
Кимнах в знак на съгласие. Докладът на лекаря, който огледа телата, двата вестника на предната площадка и това, че съседите, месарят и бакалинът не ги бяха виждали от сряда — всички тези факти определяха точното време на убийството като сряда вечер или рано сутринта в четвъртък.
— Предполагам, че убиецът е влязъл през задната врата — продължи О’Гар, загледан в тавана през облаците цигарен дим. — Взел е извития нож от кухнята и се е качил горе. Възможно е да е влязъл направо при госпожа Ашкрафт, а може и да не е. Така или иначе, той все пак е влязъл в нейната стая. Скъсаният ръкав показва, че е имало борба между двамата. Филипинецът и прислужницата са чули нещо — може тя да е изпищяла — и са се втурнали натам. Жената май е стигнала пред вратата точно когато убиецът е излизал, и се е навряла в ръцете му. Филипинецът вероятно е видял това и е хукнал да бяга. Но онзи го е настигнал на стълбите и го е заклал. После е слязъл в кухнята, измил си е ръцете, пуснал е ножа в мивката и е духнал.