— Дотук добре — похвалих го. — Но забелязвам, че пропускаш въпроса кой е бил той и защо е трябвало да убива.
— Не ми давай зор де — изсумтя сержантът. — Щях да стигна и до това. Според мен имаме три възможности, от които да избираме. Или е бил някой маниак, който коли за удоволствие, или е бил крадец, когото са сгащили и се е развихрил, или е някой, който има причина да пречука госпожа Ашкрафт, но тъй като прислугата го е видяла, той е бил принуден да очисти и тях. Моето скромно лично мнение е, че го е направил някой, който е искал да убие госпожа Ашкрафт.
— Не е лошо — рекох. — Сега чуй това: госпожа Ашкрафт има в Тихуана съпруг, пиянде и наркоман, който се е сдушил с разни отрепки. Тя се опитваше да го придума да се върне при нея. Онзи си има там гадже — младо момиче, което много си пада по него, много е печена, ама хич не става за актриса. Той смяташе да я зареже и да се прибере при жена си.
— И? — тихо попита О’Гар.
— Да, но аз бях с тях в Тихуана онази вечер, когато е извършено убийството.
— И?
Някой почука на вратата и прекъсна разговора ни. Беше един от полицаите, който съобщи, че ме търсят по телефона. Слязох долу и взех слушалката — беше Ванс Ричмънд.
— Какво става? Госпожица Хенри ми предаде твоето съобщение, но не знаеше никакви подробности.
Разказах му набързо всичко.
— Тръгвам тази вечер за града — рече той, щом приключих. — Действай както намериш за добре. Имаш пълна свобода.
— Добре — отвърнах. — Вероятно няма да съм тук, когато се върнеш. Можеш да ме търсиш чрез агенцията. Ще повикам Ашкрафт от твое име.
След като свърших с Ричмънд, позвъних в градския арест, и попитах капитана дали още е при тях Джон Райън, известен още като Фред Руни, известен още като Хамоча.
— Няма го. Вчера сутринта федералните тръгнаха с него за Левънуърт.
Върнах се в библиотеката запъхтян и рекох на О’Гар:
— Ще хвана вечерния влак на юг, залагам си оная работа, че всичко е скалъпено в Тихуана. Ще пратя телеграма на Ашкрафт да дойде. Искам да го разкарам от Мексико за ден-два, а и тук ще ти е под око. Ще ти опиша как изглежда, пък можеш да го видиш и в кантората на Ванс Ричмънд.
За половин час написах и изпратих три телеграми. Първата бе до Ашкрафт.
ЕДУАРД БОУХАНЪН
КАФЕНЕ „ЗЛАТНАТА ПОДКОВА“
ТИХУАНА, МЕКСИКО
Г-ЖА АШКРАФТ Е МЪРТВА. МОЖЕТЕ ЛИ ДА ДОЙДЕТЕ ВЕДНАГА? ВАНС РИЧМЪНД
Другите бяха кодирани. Едната замина за клона на детективската агенция „Континентъл“ в Канзас Сити — молех някой колега да иде до Левънуърт и да разпита Хамоча. Другата бе адресирана до клона ни в Лос Анджелес, да ме посрещнат на следващия ден в Сан Диего.
Минах набързо през къщи да си взема чисти дрехи и заспах във влака, който полетя на юг.
Пристигнах в Сан Диего рано следобед. Градът гъмжеше от хора, защото отвъд границата се откриваше сезонът на конните надбягвания. Кинаджийска пасмина от Лос Анджелес, фермери от Имперската долина, моряци от Тихоокеанския флот, комарджии, туристи, мошеници и дори нормални хора бяха дошли отвсякъде.
Обядвах набързо, регистрирах се в хотел, оставих там багажа си и тръгнах към хотел „Ю Ес Грант“, където трябваше да ме чака нашият човек от Лос Анджелес.
Открих го във фоайето. Беше двайсет и две годишен момък с лунички по лицето, сивите му очи шареха по програма за надбягвания, която държеше в ръка с увит в лейкопласт пръст. Минах край него и спрях пред щанда за тютюн. Купих си пакет цигари и пооправих някаква въобръжаема гънка на шапката си. После излязох навън. Превързаният пръст и знакът с шапката ни бяха за запознаване. Тези номера бяха измислени още преди Гражданската война, но още вършеха добра работа, та не ги изхвърляхме.
Тръгнах по Четвърта улица встрани от Бродуей — „стъргалото“ на Сан Диего, и момчето ме настигна. Казваше се Горман. Веднага му обясних какво искам от него.
— Отиваш в Тихуана и засядаш в кафене „Златната подкова“. Има там едно маце, дето си проси пиене — нисичко, с къдрава кестенява коса, кафяви очи и лице, кръгло като тиган. Има ъгловати рамене и уста да глътне вафла напряко. Иначе е симпатяга, не може да не я забележиш, викат й Кюпи. Ще я следиш. Пази се, гледай да не ти налети. Давам ти един час аванс. После ще дойда там да говоря с нея. Искам да знам какво ще направи, като си тръгна и през следващите няколко дни. Търси ме вечер в хотела, не пращай съобщения другаде.