Когато стигнал в двореца, видял спящите слуги, внимателно минал покрай тях и влязъл в конюшнята. Но когато посегнал към обикновеното седло, си помислил: „Само ще загрозя хубавото животно. Това седло никак не му подхожда“. Взел златното седло, сложил го на коня, но в същия миг конят започнал да цвили, конярите се събудили, заловили царския син и го затворили в тъмница. На другата сутрин го осъдили на смърт. Но господарят на двореца решил да го пощади при условие, че успее да намери хубавата принцеса от златния дворец и му я доведе. Обещал да му даде златния кон за награда.
Царският син тръгнал на път, но бил много тъжен, защото не знаел къде да намери хубавата принцеса. За щастие скоро срещнал своята вярна приятелка лисицата.
— Заслужаваш да те изоставя — казала тя, — но ми е мъчно за теб и ще ти помогна още веднъж. Този път води точно до златния дворец. Ще стигнеш там вечерта. През нощта, когато всички заспят, хубавата принцеса ще отиде в банята, за да се изкъпе. Щом влезе, ще изтичаш и ще я целунеш. Тогава тя ще тръгне с теб, но не бива да й разрешаваш да се сбогува с родителите си, защото ще си изпатиш — Като казала това, лисицата изчезнала.
Царският син стигнал до двореца и станало така, както му казала лисицата. В полунощ, когато всички заспали, хубавата девойка влязла в банята и той изтичал и я прегърнал. Тя му казала, че е готова да го последва, но го помолила да й разреши да се сбогува с родителите си. Отначало царският син устоял на молбите й, но когато тя се разплакала, той отстъпил. Ала щом девойката се изправила до ложето на баща си, всички в двореца се събудили, заловили принца и го затворили в тъмница.
На другия ден царят казал:
— Ти загуби живота си, но аз ще те помилвам, ако успееш да махнеш планината, която се издига пред прозорците ми и ми пречи да виждам какво става отвъд нея. Успееш ли, ще ти дам ръката на дъщеря си. Трябва да свършиш тази работа за осем дни.
Царският син веднага започнал да копае, без да си почине нито за миг. Но когато след седем дни видял колко малко работа е свършил, загубил надежда. Ала вечерта на седмия ден дошла лисицата и казала:
— Не заслужаваш да се грижа повече за теб, но не мога да не ти помогна. Отиди да спиш, аз ще свърша работата.
На сутринта царският син се събудил, погледнал през прозореца и какво да види? Планината я нямало. Зарадвал се и веднага отишъл при царя, за да му каже, че условието е изпълнено. Царят удържал думата си и дал на принца ръката на дъщеря си. Двамата щастливи тръгнали на път и не след дълго срещнали добрата лисица.
— Ти успя да вземеш девойката — казала тя, — но само златният кон подхожда на такава красавица.
— Но как да си го взема? — попитал царският син.
— Ще ти кажа — отговорила лисицата. — Най-напред ще заведеш девойката при царя, който те изпрати в златния дворец. Той много ще се зарадва и веднага ще ти даде златния кон. В същия миг ще го яхнеш, ще подадеш на всички ръка за сбогом, а накрая и на хубавицата. Уловиш ли ръката й, метни я бързо на коня; никой не ще може да те догони, защото конят лети по-бързо от вятъра.
Всичко станало така, както казала лисицата. Царският син отвлякъл хубавата девойка и продължил пътя си, а вярната лисица тичала след бързия му кон.
Като наближили двореца, където била златната птица, лисицата казала:
— Сега свали девойката от коня. Аз ще я пазя. После ще влезеш със златния кон в двора; като те видят, толкова ще се зарадват, че сами ще изнесат птицата. Вземеш ли клетката, препусни към нас, за да вземеш и девойката.
Царският син успял и този път — взел златната птица, взел и девойката и се отправил към бащиния си дом.
Но преди това лисицата му казала:
— Сега ти трябва да ми се отблагодариш за помощта.
— Какво искаш да направя? — попитал царският син.
— Когато стигнем в гората, ще трябва да ме застреляш и да ми отрежеш главата и лапите.
— Хубава благодарност! — извикал царският син. — Не, не мога да направя това.
Лисицата казала:
— Щом не искаш да го направиш, ще си отида. Но преди това ще ти дам един добър съвет. Пази се от две неща: не купувай месо от бесилка и не сядай на края на кладенец. — Като казала това, лисицата изчезнала. А царският син помислил: