„Чудна работа. Кой би си купил месо от бесилка?! А и никога не съм изпитвал желание да седна на края на кладенец.“
Продължили пътя си и скоро стигнали до селото, в което останали братята му. Там видели много хора, които се блъскали и крещели от възбуда. Царският син попитал какво се е случило. Отговорили му, че ще бесят двама разбойници. Като се приближил, познал братята си и попитал дали може да ги освободи.
— Ако платиш за тях, може — отговорили хората. — Но за какво ще си даваш парите — тези двамата са големи злосторници.
Но царският син платил и освободил братята си. Тръгнали заедно към бащиния си дом. Стигнали гората и понеже слънцето припичало, а в гората било прохладно, двамата братя казали:
— Хайде да си починем малко до кладенеца, да похапнем и да пийнем студена водица.
Царският син се съгласил и докато си приказвали, седнал на ръба на кладенеца, без да си помисли нещо лошо. Коварните му братя го блъснали и той паднал в кладенеца. Те взели девойката, коня и птицата и се прибрали в бащиния дворец.
— Носим ти не само златната птица — казали те, — но и златния кон, и девойката от златния дворец.
Всички били радостни и доволни, ала конят не се докосвал до сеното, птицата не пеела, а девойката плачела по цял ден. Най-малкият брат обаче не загинал, само че не можел да излезе от кладенеца. Преданата лисица не го забравила и този път — тя скочила в кладенеца, за да му помогне. Царският син се хванал за опашката й и тя бързо го изтеглила нагоре.
— Дебне те смъртна опасност — казала тя. — Братята ти не бяха сигурни дали си умрял и затова оставиха стражи в гората; щом те видят, ще те убият.
Но когато излязъл на пътя, царският син видял един беден странник. Взел разпокъсаните му дрехи, облякъл ги и така невредим стигнал в двореца. Никой не можал да го познае, ала птицата зачуруликала, конят започнал да яде, а хубавата девойка престанала да плаче.
— Какво значи това? — учудено попитал царят.
Девойката отговорила:
— Не зная, но бях много тъжна, а сега съм весела. Нещо ми подсказва, че истинският ми годеник се е върнал. — И тя разказала всичко на царя.
Тогава той заповядал да съберат всички хора в двореца. Дошъл и беднякът, който бил облечен в дрипи. Девойката веднага познала своя любим принц и се хвърлила в прегръдките му. Царският син се оженил за хубавата девойка, а двамата му братя били наказани със смърт.
Минали години. Веднъж царският син отишъл в гората на лов. Внезапно лисицата изскочила пред него и казала:
— Сега притежаваш всичко, което искаше, а моята злочестина няма край. В твоя власт е да ме спасиш.
И отново горещо го помолила да я застреля и да й отреже главата и лапите. Накрая царският син изпълнил молбата й. В същия миг пред него застанал красив принц — братът на хубавата девойка, който бил омагьосан.