От улицата се чу сирената на приближаваща се полицейска кола.
— Това се те — казах аз, бързайки към вратата.
Колата спря и от нея слязоха двама полицаи.
— Вие ли сте Марсдън? — попита първият.
Отвърнах, че съм аз.
— Странно — намеси се вторият, — сержантът каза, че е пиян.
— Слушайте, какво става тук? — попита отново първият, взирайки се в купа отпадъци от външната страна на кухненската врата.
Два крака от кресло изсвистяха през вратата и тупнаха на земята.
— Кой изхвърля тези неща отвътре? — попита вторият полицай.
— Вътре са само буболечките — отвърнах аз. — Само буболечките и Доби. Мисля, че и той е още там.
— Да влезем и хванем този Доби, преди да е опустошил къщата.
Аз останах отвън. Нямаше смисъл да влизам. Те само щяха да зададат куп глупави въпроси, а имаше достатъчно, които можех да задам и самият аз. Нямаше нужда да слушам и измислените от друг.
Започна да се събира малка тълпа. Били беше събрал няколко от своите приятели, а съседските жени тичаха от къща на къща и пискаха като възбудени пилци. Спряли бяха няколко коли, а хората в тях гледаха глупаво.
Излязох на улицата и седнах на бордюра.
А сега, помислих си аз, всичко става само малко по-ясно. Ако Доби беше прав относно телепортацията, а фактите показваха, че беше прав, тогава скалата би могла да бъде космически кораб, който буболечките бяха използвали за пътуването си до Земята. Същата сила, която използваха за разрушаването на мебелите и за изхвърлянето им навън, биха могли да използват и за придвижване през космическото пространство. Не бе необходимо корабът им да е скала. Би могъл да бъде каквото и да е друго.
Били със своето необременено момчешко мислене вероятно бе стигнал близо до истината. Те използваха ахатова скала, защото тя им служеше и за храна.
Полицаите изскочиха, топуркайки, от къщата и спряха до мене.
— Слушайте, господине — каза единият от тях, — имате ли поне малка представа какво става?
— По-добре поговорете с Доби — отвърнах аз. — Той е човекът с отговорите.
— Той твърди, че тези същества са от Марс.
— Не от Марс — намеси се другият полицай. — Само изказа предположение, че са оттам. Той каза „от звездите“.
— Доби е един стар козел, който говори странно — оплака се първият. — Голяма част от онова, което казва, е повече, отколкото човек би могъл да асимилира.
— Джейк, по-добре ще е да започнем да правим нещо с тази тълпа — предложи другият. — Не можем да ги оставим да се приближат твърде много.
— Ще се обадя по радиостанцията за помощ — каза Джейк.
Той отиде до полицейската кола и влезе вътре.
— Вие се навъртайте наоколо — ми нареди другият.
— Нямам намерение да ходя никъде — отвърнах аз.
Тълпата беше вече доста нараснала. Бяха спрели още коли. Някои от хората бяха излезли от тях, но повечето само седяха и гледаха отвътре. Вече се бяха насъбрали много деца. Прииждаха и още жени, вероятно от по-далечните квартали. В район като нашия мълвата бързо се разпространява.
Доби дойде с лека походка откъм двора. Седна до мен и започна да мачка бакенбардите си.
— Това няма смисъл — каза той, — но тогава, разбира се, нямаше да го вършат.
— Не мога да си обясня, защо очистват къщата — казах аз. — Защо трябва всичко да бъде изхвърлено навън, преди да започнат да трупат на куп метала? Тук трябва да има някаква причина.
По улицата изскърца кола и удари спирачки съвсем близо до мястото, където седяхме. От нея припряно излезе Хелън.
— Само да се обърна за минутка и нещо се случва — заяви тя.
— Причина са твоите буболечки — казах аз. — Твоите мили буболечки-чистачи на къщата. Те я обезобразяват.
— Защо тогава не ги спреш?
— Защото не зная как.
— Те са от друга планета — спокойно й обясни Доби. — Идват някъде от космоса.
— Доби Уелс, стой настрана от тази работа. Ти си причина за всичките неприятности. Хрумването да се заинтересува Били от насекоми е твое дело! Цяло лято задръства къщата с тях.
Един мъж дойде с бърза крачка при нас, клекна до мен и ме побутна по ръката. Обърнах се. Беше Бар, колекционерът на минерали.
— Марсдън — каза възбудено той, — размислих. Ще ви дам пет хиляди за тази скала. Веднага ще напиша чек за сумата.
— За коя скала? — попита Хелън. — Нашата скала отзад в градината ли имате предвид?
— Точно същата — отвърна Бар. — Трябва да я получа.
— Продай му я — рече Хелън.
— Няма да му я продам — отказах аз.