Тук-там се виждаха групи зяпачи, но всички стояха на почтително разстояние.
Стори ми се, че, ако обиколя квартала, няма да е трудно да стигна до къщата та Белсън. И така, тръгнах.
Питах се, дали Белсън си е в къщи и се боях да не би да го няма. Повечето от околните домове изглеждаха изоставени. Трябваше да използвам този шанс. Ако го нямаше в дома му, щях да го търся, докато го намеря.
Стигнах до къщата на Белсън и позвъних. Нямаше отговор, така че направо влязох.
Къщата изглеждаше пуста.
— Белсън! — извиках аз.
Тогава чух по стълбите шум от стъпки. Вратата на сутерена се отвори и главата на Белсън се показа навън.
— О, това си ти — каза той. — Радвам се, че дойде. Ще имам нужда от малко помощ. Изпратих семейството си на друго място.
— Белсън — започнах аз, — зная какво можем да направим. Трябва да намерим огромен пластмасов лист и да го поставим върху къщата. Така буболечките няма да могат да излязат. Вероятно ще можем да получим четири хелекоптера по един за всеки ъгъл на листа.
— Слез в сутерена — каза Белсън. — Там има работа и за двама ни.
Последвах го надолу по стълбите в работилницата му. Тя беше подредена, както можеше да се очаква от вечно безпокоящ се от нещо човек като Белсън.
Музикалните машини, лъснати до блясък, стояха в прави редици, работната маса бе безупречна, а всички инструменти бяха по местата си. Записващата машина стоеше в един ъгъл цялата осветена като елха. Пред нея имаше маса, но съвсем не подредена. Бе отрупана с книги, някои от които лежаха отворени, а други бяха нахвърлени безразборно на купчина. Навсякъде бяха пръснати надраскани листове хартия, а връзки от нея лежаха по пода.
— Не е възможно да греша — ми каза Белсън, възбуден както винаги. — Трябва да бъда сигурен още от първия път. Втори такъв шанс няма да има. Разполагах с дяволски малко време да го измисля, но считам, че вече го получих.
— Слушай, Белсън — казах аз леко раздразнен, — не зная над каква вятърничава схема може би работиш, но каквато и да е тя, работата, по която съм дошъл, е бърза и важна.
— По-късно — рече Белсън, почти подскачайки в нетърпението си. — Ще ми кажеш по-късно. Трябва да довърша една лента. Направих всички изчисления…
— Но става дума за буболечките!
— Това също, глупако! — ми изкрещя Белсън. — Над какво друго очакваше да ме намериш, че работя? Знаеш, че не мога да рискувам да дойдат тук. Няма да ги оставя да ми отнемат всичко, което съм направил.
— Но, Белсън…
— Виж тази машина — ме прекъсна той, посочвайки една от по-малките. — Нея трябва да използваме. Захранва се от батерия. Виж дали можеш да я поместиш до вратата.
Той се засуети около машината за запис, после седна пред нея и започна бавно и внимателно да манипулира с клавиатурата. Машината отвърна с мъркане и тракане, а светлините й замигаха.
Видях, че няма смисъл да се опитвам да му говоря, преди да си е свършил работата. Имаше разбира се известен шанс да знае какво прави, да е измислил някакъв начин или да защити тези машини, или да спре буболечките.
Отидох до машината, която ми посочи. Беше по-тежка, отколкото изглеждаше. Започнах да я тласкам. Местех я само с по няколко инча наведнъж, но продължавах.
Внезапно, както я тласках, без да питам разбрах какво замисляше Белсън.
Учудих се как сам не съм се сетил за това. Защо и Доби с всичките си приказки за А-бомби също не се беше сетил. Разбира се, трябваше да се сети човек като Белсън с неговото странно хоби.
Идеята бе така стара, до такава степен част от магическото минало, че бе почти странна, но щеше да свърши работа.
Белсън стана от машината и свали от нея една ролка с лента. Побърза към мен и коленичи до машината, която бях изтласкал почти до вратата.
— Не мога да бъда сигурен какво точно представляват — ми каза той. — Разбира се зная, че са с кристален строеж, но точно какъв? И така, трябваше да изработя един вид подвижно устройство, излъчваща вълни със свръхзвукова честота. Надявам се, че някъде в този диапазон е тази, която ще попадне в резонанс с кристалната им структура, каквато и да е тя.
Той отвори една секция в малката машина и започна да прокарва лентата в нея.
— Също като цигулката, която счупила чашата — казах аз.
— Класическият принцип — изсумтя нервно той. — Виждам, че си чувал за него.
— Всеки е чувал — казах аз.