Выбрать главу

Едва седнах и тя извади листа с оплакванията.

— Рандъл — каза решително тя, — кухнята отново гъмжи от мравки. Те са толкова малки, че едва се виждат и внезапно попадат във всичко.

— Мислех, че си се избавила от тях — отвърнах аз.

— Избавих се. Проследих ги до гнездото и ги залях с вряла вода, но този път е твой ред.

— Разбира се — обещах аз. — Веднага ще свърша тази работа.

— Така каза и последния път.

— Бях готов да я свърша — отвърнах аз, — но ти ме изпревари.

— И това не е всичко — продължи тя. — Горе, на таванското прозорче, има оси. Онзи ден ужилиха малкото момиче на Монтгомери.

Хелън се готвеше да каже още нещо, когато Били, нашето единадесетгодишно момче, изтрополи надолу по стълбите.

— Татко, виж! — извика възбудено той, протягайки към мен малка пластмасова кутийка. — Тук имам нещо, което никога преди не съм виждал.

Не попитах какво е това нещо. Знаех, че е поредното насекомо. Миналата година събираше марки, а тази — насекоми. Все си е друго да имаш за най-близък съсед ентомолог без работа.

Взех кутията без ентусиазъм.

— Божа кравица — казах аз.

— Не, не е това — отвърна Били. — Твърде е голяма, за да бъде калинка. Точките са различни, а и цветът съвсем не е същият. Той е златист, докато на божата кравица е оранжев.

— Я гледай — казах нетърпеливо аз. — Хлапето прави всичко само да не чете.

— Четох — възрази Били. — Прегледах цялата книга, но не можах да открия такава буболечка.

— О, за Бога — отсече Хелън, сядай и закусвай. Достатъчно лошо е, че гъмжим от мравки и оси и без да си губиш цялото време да ловиш други буболечки.

— Но, мамо, това е с образователна цел — възрази Били. — Така казва доктор Уелс. Той казва, че съществуват седемстотин хиляди известни фамилии насекоми…

— Къде я намери, синко? — попитах аз малко засрамен от начина, по който се нахвърлихме върху него.

— Точно в моята стая — отвърна Били.

— В къщата! — изпищя Хелън. — Мравките не са достатъчно зло…

— Веднага, след като закуся, ще ги покажа на доктор Уелс.

— Не досаждай на Доби, де.

— Надявам се, че много му досажда — каза със стиснати устни Хелън. — Точно Доби е причина, Били да започне да се занимава с тази глупост.

Подадох кутията обратно на Били. Той я постави до чинията си и започна да яде.

— Рандъл — продължи Хелън с третото си оплакване, — не зная какво да правя с Нора.

Нора беше чистачката, която идваше два пъти седмично.

— Какво е направила този път?

— Става дума за това, което не е направила. Тя просто не избърсва праха. Само размахва парцала и толкова. Не помества нито лампа, нито ваза.

— Ами тогава намери някоя друга — предложих аз.

— Рандъл, ти не се чуваш какво говориш. Чистачки се намират трудно и човек не може да зависи от тях. Говорих с Ейми…

Слушах я и давах подходящите отговори. Всичко това бях слушал и преди.

Веднага щом привърших закуската, потеглих за работа. Беше рано да видя някой клиент, но имах да описвам няколко полици и малко друга работа и можех да използвам тези един-два часа повече.

Хелън ми телефонира малко след обяд. Беше разгневена.

— Рандъл — започна без предисловие тя, — някой е хвърлил камък в средата на градината.

— Пак ли?

— Голяма скала с овална форма. Смачкала е всички гергини.

— Гергините! — изкрещях аз.

— И най-странното нещо е, че няма никакви следи. Необходим е товарен камион, за да пренесе една така голяма скала и…

— Хайде, нека не се притесняваме. Колко точно е голяма скалата?

— Висока е почти колкото мен.

— Невъзможно! — разгорещих се аз и после се опитах да се успокоя. — Сигурно някой се е пошегувал.

Помъчих се да се сетя, кой би могъл да направи това, па макар и на шега, но не можах. Може би Джордж Монтгомери, но той бе сериозен човек. Или Белсън, но инженерът бе твърде погълнат от музиката, за да прави шеги. Колкото до Доби бе немислимо някога да се е пошегувал.

— Някаква шега! — извика Хелън.

Никой от съседите, казах си аз, не би ми погодил подобен номер. Всички знаеха, че разчитам тези гергини да ми донесат още няколко първи награди.

— Ще си дойда рано — й казах аз — и ще видя какво може да се направи.

Казах го просто така, макар да знаех, че можеше да се направи твърде малко.

— Ще бъда у Ейми — каза Хелън. Ще се опитам да се прибера рано.

Положих всички усилия и приех още един предполагаем клиент, но не свърших работата твърде добре. През цялото време мислех за гергините.

Преустанових работа рано след обяд и купих от санитарния магазин препарат за унищожение на насекоми. На табелката пишеше, че е ефективен срещу мравки, хлебарки, оси, листни въшки и множество други вредители.