В къщи Били седеше на стълбището.
— Здравей, синко. Няма ли какво да правиш?
— Играхме с Томи известно време на войници, но се уморих.
Поставих препарата на кухненската маса и се отправих към градината. Били равнодушно ме последва.
Камъкът беше там, точно в средата на мястото с гергините и точно толкова голям, колкото бе казала Хелън. Изглеждаше странно. Той не само представляваше голям скален къс, но и целият бе на точки. На цвят бе бледочервен и имаше форма на почти съвършено кълбо.
Обиколих го, преценявайки вредите. По-голямата част от гергините бяха унищожени. Останали бяха само няколко. Нямаше нито следи, нито някакъв друг признак, които да указват как скалата е попаднала на това място. Лежеше на цели тридесет фута от алеята, сякаш някой бе използвал кран, за да я вдигне от каросерията на камиона. Това обаче не бе правдоподобно, защото по дължината на алеята имаше много жици от комуникационната мрежа.
Приближих се до скалата и внимателно я огледах. Цялата й повърхност бе покрита с малки несиметрични отвори (всеки от които не много по-дълбок от половин инч). Тук-там имаше и по-гладки места с по-тъмен отблясък, сякаш някои части от първоначалната повърхност бяха махнати. По-тъмните и по-гладки места имаха блясъка на добре полирана восъчна повърхност и аз си спомних нещо от много отдавна, когато един мой едновремешен приятел беше за кратко време колекционер на минерали.
Наведох се малко по-близо до гладката восъчна повърхност и ми се стори, че виждам в камъка едва забележими вълнообразни линии.
— Били, можеш ли да познаеш, дали един камък е ахат?
— Бога ми, татко, не мога. Но Томи може. Той е един вид колекционер на минерали. По цял ден търси различни видове камъчета.
Били се приближи и погледна една от полираните повърхности. Навлажни пръста си с език и го потърка върху восъчната повърхност, за да разкрие лъскавината на камъка.
— Не зная — каза той, — но мисля, че е ахат.
Били се отдръпна на известно разстояние и погледна скалата с уважение.
— Слушай, татко, ако това наистина е ахат, той е твърде голям. Искам да кажа, би струвал много пари, нали?
— Не зная. Може би.
— Сигурно един милион долара.
— Не чак толкова много — поклатих отрицателно глава аз.
— Веднага ще намеря Томи — каза Били.
Той изчезна като светкавица зад гаража и аз го чух да тича по шосето към дома на Томи.
Обиколих скалата няколко пъти и се опитах да преценя теглото й, но нямах необходимите познания да го сторя.
Върнах се в къщи и прочетох указанията върху кутията на препарата. Отворих я и опитах пръскачката дали работи.
И така, коленичих пред прага на кухнята и се опитах да открия пътя, който ползваха мравките, за да влязат в нея. Не можах да видя нито една, но от опит знаех, че са като точици и на всичко отгоре прозрачни, поради което трудно можеха да бъдат забелязани.
Вниманието ми привлече движението на нещо лъскаво в един от ъглите на кухнята. Обърнах се. По пода, придържаща се близо до перваза на дюшемето и насочваща се към сандъчето под мивката, се движеше златна бляскава точка.
Това бе още една от необичайно големите калинки.
Насочих пръскачката на препарата към нея и пуснах струята, но тя продължи да се движи и изчезна под сандъчето.
След като буболечката се скри, продължих да търся мравките, но не открих и следа от тях. Нито една не влизаше под вратата. Всъщност нито една и не излизаше. Върху мивката и върху плота за храна нямаше никакви мравки.
Тогава свих зад ъгъла, за да започна операция „Оса“. Знаех, че ще бъде опасна. Гнездото се намираше на прозорчето на таванското помещение и бе трудно за достигане. Както стоях на разстояние и наблюдавах, реших, че единственото нещо, което мога да направя е да чакам да се стъмни. Така щях да съм сигурен, че всички оси са в гнездото. После щях да поставя стълба, да се кача по нея, да ги напръскам с препарата и да се махна възможно най-бързо.
Това беше работа, за която, честно казано, нямах кураж, но знаех от тона в гласа на Хелън по време на закуската, че няма отърваване от нея.
Около гнездото летяха няколко оси и докато ги наблюдавах част от тях паднаха на земята.
Чудейки се какво става, пристъпих по-близо и тогава видях, че земята е покрита с мъртви и умиращи оси. Докато ги наблюдавах, падна още една оса и започна да се гърчи.
Повъртях се малко около гнездото, като се опитвах да видя по-добре какво става, но нищо не успях да забележа, освен че от време на време долу падаше по някоя оса.
Казах си, че това е добре дошло за мен. Ако нещо убиваше осите, то ми спестяваше труда да се освобождавам от тях.