— Защо пуснахте тази обява във вестника? — попита Креймър.
Улф се обърна и порови в купчето писма на бюрото си, които преди малко беше извадил от пликовете.
— Арчи — каза той, — писмото на Джордън е направо смешно. Той знае много добре, че не използвам Bressavola при тривидови кръстоски. Не заслужава отговор, но ще му пиша. Вземи бележника си. „Уважаеми мистър Джордън, разбирам, че сте имали злощастието да…“
— Достатъчно — грубо го прекъсна Креймър. — Добре. Да пуснете обява във вестника не е престъпление, но аз ви зададох съвсем любезен въпрос.
— Не — отвърна Улф с нетърпящ възражение тон. — Любезен ли?
— Добре, добре. Знаете какво искам да науча. Как искате да ви попитам?
— Първо, трябва да ми кажете защо искате да знаете.
— Защото мисля, че криете нещо или някого, свързани с убийство. Не ви е за първи път. От това, което сте казали на Стъбинс вчера, е ясно, че убийството на момчето не ви интересува и нямате клиент. Човек като вас не би похарчил нито цент за такава работа, а и със сигурност не бихте се заели с разследване, което може да ви принуди да хабите енергия. Можех да ви попитам направо кой е клиентът ви, но не го правя, придържам се към простия факт, че сте пуснали обява. Ако ви се струва недостатъчно любезно, вие му придайте повече любезност и после ми отговорете.
Улф пое дълбоко въздух и изпусна дълга въздишка.
— Арчи, кажи му, моля те.
Казах му. Не отне много време, тъй като Креймър вече беше получил доклада на Пърли и трябваше само да обясня как сме решили да използваме парите на Пит, към които бях прибавил един долар и осемдесет и пет цента от мен. Междувременно Креймър ме пронизваше със студените си сиви очи. Често ми се е налагало да посрещам този поглед и да хитрувам, да крия неща и да го баламосвам. Така че никак не се смутих, още повече че казвах само истината. След като ми зададе няколко въпроса и му отговорих, той премести поглед към Улф и грубо попита:
— Да ви говори нещо името Матю Бърч?
— Да — отвърна лаконично Улф.
— О, така ли? — В сивите очи за част от секундата проблесна пламъче. Ако не го познавах толкова добре, не бих забелязал. — Искам да си говорим любезно. Имате ли нещо против да ми кажете откога и откъде го познавате?
— Не. Прочетох за него в „Газет“ онзи ден, в сряда. Както ви е известно, никога не излизам от тази къща по работа, и излизам колкото е възможно по-рядко по какъвто и да е друг повод. Разчитам на вестниците и радиото да ме осведомяват за тревогите и заниманията на моите ближни. Според съобщението, мъж на име Матю Бърч е бил намерен мъртъв късно през нощта във вторник, или по-скоро в сряда около три часа, на уличка близо до кея на Саут Стрийт. Смятат, че е прегазен от кола.
— Така. Ще се помъча да формулирам по-добре въпроса. Като се изключат съобщенията във вестниците и по радиото, свързани със смъртта му, познавате ли го?
— Не под това име.
— Дявол да го вземе, а под някакво друго име?
— Не, доколкото ми е известно.
— Имате ли основание да предполагате или да подозирате, че човекът, намерен мъртъв на Саут Стрийт, е някой, когото сте познавали или за когото сте чували в каквато и да е връзка?
— Това е по-точно — каза одобрително Улф. — Така ще се разберем. Отговорът ми е не. Може ли сега аз да попитам нещо? Вие имате ли някакво основание да предполагате или да подозирате, че отговорът ми трябва да е положителен?
Креймър замълча. Наведе глава, опря брадичка във възела на вратовръзката си, сви устни, хвърли ми дълъг изпитателен поглед и после се обърна към Улф:
— Точно затова дойдох. След съобщението, което момчето ви е пратило по майка си и след като знам начина, по който колата го е прегазила и после е изчезнала, случаят вече не приличаше на злополука, а ето че се явяват и усложнения. Щом попадна на някакъв заплетена история, в която вие имате и най-малко участие, искам да знам точно защо сте се намесили и кога сте се появили на сцената.
— Питах ви дали имате някакво основание, а не дали изпитвате предубеждение към мен.
— Не съм предубеден към вас. Ето какви са усложненията. Колата, с която е убито момчето, беше намерена вчера сутринта, все още с фалшивите номера от Кънектикът, паркирана на Сто осемдесет и шеста улица. Хората от лабораторията работиха по нея цял ден. Установиха със сигурност, че момчето е убито с нея и не само това — отдолу намериха парче плат с размерите на човешка длан, хванато здраво между предния мост и щангата. Оказа се, че това е липсващият джоб от сакото, с което е намерен Матю Бърч. Лабораторията търси още доказателства, че това е колата, с която е убит Бърч, но аз не се лакомя и тези са ми достатъчни. А на вас?