Накрая изпразни втора чаша, сложи я на подноса и каза:
— Колата, с която е блъснато момчето, е била карана от мъж.
Улф отвори очи:
— Арчи, изнеси подноса.
Миризмата на джин, особено когато до обяд остава само половин час, естествено го отвращаваше. Занесох противния предмет в кухнята и се върнах.
— …но макар това да не е сто процента сигурно — говореше Улф, — тъй като в мъжки дрехи бихте могли да минете за мъж, ако не ви разглеждат внимателно, признавам, че е възможно. Все едно, не допускам, че вие сте убили момчето. Само ви казвам, че след като ви е привлякла моята обява и дойдохте нагласена с тези обици и фалшива драскотина, направихте гаф. И ако продължавате да твърдите, че вие сте карали колата във вторник, може спокойно да ви освидетелстват като слабоумна.
— Не карах аз.
— Така е по-добре. Къде бяхте във вторник вечерта от шест и половина до седем?
— На заседание на Изпълнителния комитет на Асоциацията за подпомагане на бежанците. Свърши след седем. Това е една от каузите, от които се интересуваше покойният ми съпруг и аз продължавам работата му.
— Къде бяхте в сряда вечерта от шест и трийсет до седем?
— Какво общо има това… о, момчето е било… да-да. Онзи ден… — Тя помълча малко. — Отидохме с един приятел да пием по един коктейл в „Чърчил“.
— Името на приятеля, ако обичате?
— Това е смешно!
— Знам. Почти толкова смешно, колкото драскотината на бузата ви.
— Приятелят ми се казва Денис Хорън; Адвокат е. — Улф кимна.
— И така да е, пак ви очакват няколко неприятни часа. Съмнявам се, че съзнателно сте се замесили в убийство. До известна степен мога да разчитам изражението на хората и според мен изненадата ви като чухте за смъртта на момчето не беше престорена. Но най-добре е да се подготвите психически. Очаква ви изпитание. Не от мен. Не ви питам каква е причината за този маскарад, тъй като не ме интересува. Но полицията ще настоява да научи. Няма да се опитвам да ви задържа тук, докато тя дойде. Може да си вървите. Те ще ви потърсят.
Очите й блестяха и самочувствието й се подобри. Джинът има бързо въздействие.
— Не е нужно да ме търсят — каза тя с увереност. — Защо ще ме търсят?
— Тъй като ще искат да им кажете защо сте идвали тук.
— Вие защо трябва да им съобщавате?
— Защото укривам информация, свързана с престъпление, само когато това е продиктувано от моите интереси.
— Не съм извършила никакво престъпление.
— Точно това трябва да докажете пред полицията. Но то няма да удовлетвори любопитството й.
Тя ме погледна и аз отвърнах на погледа й. Може да не съм чак Ниро Улф по разчитане на лица, но и аз имам известен опит и бях готов да се закълна, че ме преценява, мъчейки се да реши дали има някакъв начин да ме спечели за съюзник, ако реши да каже на Улф да отиде да се скрие.
В желанието си да я улесня си придадох мъжествен, лоялен и неподкупен вид, но без да я гледам враждебно. По лицето й разбрах кога се отказа от мен. След като ме обяви за безнадежден, отвори зелената велурена чанта, извади писалка и чекова книжка в кожено калъфче, разгърна я на масичката и се наведе да напише нещо. Като свърши, откъсна синьото листче от книжката, стана и го сложи на бюрото пред Улф.
— Това е чек за десет хиляди долара — каза тя.
— Виждам.
— Това е аванс.
— За какво?
— О, не се опитвам да ви подкупя. — Тя се усмихна. За пръв път показваше подобие на усмивка и й писах една точка. — Има изгледи, че ще се нуждая от съвет и може би от професионална помощ, а вие вече знаете за случая и не бих искала… Не желая да се консултирам с адвоката си, поне засега.
— Глупости! Предлагате да ми платите да не уведомявам полицията за посещението ви.
— Не. Не ви предлагам това. — Очите й блестяха, но гледаха твърдо. — Добре. Така е. Но няма нищо нередно. Аз съм мисис Деймън Фром. Съпругът ми остави голямо състояние, включително доста недвижими имоти в Ню Йорк. Имам положение и отговорности. Ако съобщите за случая, ще си уредя среща с началника на полицията и едва ли ще бъда подложена на унижения, но предпочитам да не става така. Ако дойдете в дванайсет при мен, ще знам какво да…
— Не ходя по домовете на хората.
— О, да. Забравих. — Тя се намръщи, но само за секунда. — Тогава аз ще дойда при вас.
— Утре в дванайсет?
— Не, щом като ще е тук, по-добре в единайсет и трийсет, защото имам среща в един часа. Дотогава няма да съобщавате, че съм ви посещавала. Искам да… трябва да се видя с един човек. Трябва да се помъча да разбера нещо. Утре ще ви кажа всичко. Не. Лошо се изразявам. Нека се уговорим така: ако утре не ви кажа всичко, вие ще уведомите полицията, щом считате за нужно. Ако ви го кажа, ще ми трябва вашия съвет и вероятно помощта ви. Ето защо ви давам аванса.