Улф изсумтя и се обърна към мен:
— Арчи, тя наистина ли е мисис Деймън Фром?
— Според мен, да, но не бих дал писмени гаранции. Той пак я погледна.
— Госпожо, веднъж вече се опитахте да ме измамите и се отказахте под принуда. Възможно е това да е друг опит. Мистър Гудуин ще отиде до редакцията на един вестник, ще разгледа снимките на мисис Деймън Фром и ще ми телефонира оттам. Половин час ще е достатъчен. Вие ще останете тук с мен.
Тя пак се усмихна.
— Това е смешно.
— Без съмнение. Но при тези обстоятелства не е неоснователно. Отказвате ли?
— Не, разбира се. Сигурно си го заслужавам.
— И не възразявате?
— Не.
— В такъв случай не е необходимо. Вие сте мисис Фром. Преди да си тръгнете, ще направя една уговорка и ще ви задам един въпрос. Уговорката е — утре ще взема решение дали да приема аванса и да работя за вас. Все още не сте мой клиент. Въпросът е — знаете ли коя е жената, която е карала колата във вторник и е говорила с момчето?
Тя поклати глава.
— Вземете решение утре, нямам нищо против, но дотогава няма да съобщавате за посещението ми, нали?
— Не. Така се уговаряме. На въпроса ми?
— Няма да ви отговоря сега, защото не мога. Всъщност не знам. Надявам се да ви отговоря утре.
— Но ви се струва, че знаете? — настоя Улф.
— Няма да ви отговоря.
— Мисис Фром! — Той се намръщи. — Трябва да ви предупредя. Познавате ли или чували Ли сте за някого на име Матю Бърч?
Тя също се намръщи.
— Не. Бърч? Не. Защо?
— Човекът с това име е бил прегазен с кола и убит във вторник вечерта — същата кола, с която в сряда е убит Питър Дросос. Тъй като не можем да считаме самата кола за безмилостен злодей, трябва да е някой, свързан с нея. Предупреждавам ви да не постъпвате безразсъдно, нито дори неблагоразумие. Не ми казахте почти нищо, така че не знам доколко неизбежна или смъртоносна е заплахата, пред която сте изправена, но, повтарям, внимавайте!
— Същата кола! Във вторник е бил убит някакъв човек?
— Да. Тъй като не го познавате, това не ви интересува. Но настоявам да бъдете предпазлива.
Тя продължаваше да се мръщи.
— Аз съм предпазлива, мистър Улф.
— Не и днес, като изнесохте това глупаво представление.
— О, грешите. Най-малкото мъчех се да бъда предпазлива. — Взе чековата книжка и писалката от масичката, прибра ги в чантата си, затвори я и стана.
— Благодаря ви за джина, но по-добре да не си го бях изпросила. Не трябваше да пия. — Тя подаде ръка на Улф.
Улф обикновено не става при влизане или излизане на жена. Този път го направи, но не от особено уважение към Лора Фром, нито дори към чека, който остави на бюрото му. Време беше за обяд и без друго трябваше да размърда туловището си. Така че стана на крака и взе ръката й. Разбира се, станах и аз, за да я изпратя до вратата и си помислих, че от нейна страна е страшно великодушно да се ръкува и с мен след начина, по който я бях отхвърлил с неподкупния си вид. Почти се сблъскахме, когато на път към вратата тя изведнъж се обърна и каза на Улф:
— Забравих да попитам. Момчето, Питър Дросос, бежанец ли е?
Улф отвърна, че не знае.
— Бихте ли могли да разберете и утре да ми кажете? Улф обеща.
Пред вратата не я чакаше кола. Явно трудностите с паркирането бяха принудили дори мисис Деймън Фром да използва таксита. Когато се върнах в офиса, Улф не беше там — намерих го в кухнята, точно като повдигаше капака на димящата тенджера, пълна с агнешки котлети, задушени с шунка и домати. Не миришеше никак лошо.
— Едно признавам. Имате много набито око. Но, разбира се, красивите женски лица са такова изкушение за вас, че тази драскотина ви подразни и затова така се взряхте в нея.
Той се направи, че не ме чува.
— Ще отидеш ли до банката след обяд да внесеш чека на мистър Корлис?
— Много добре знаете, че ще отида.
— Отиди и до банката на мисис Фром да подпечатат чека. Така ще проверим подписа й. Фриц, станало е още по-вкусно от предишния път. Задоволително.
5
Преди дванайсет на другия ден, събота, разполагах с много материал за евентуалната ни клиентка. Като начало, през петте минути, прекарани в документацията на „Газет“ с любезното съдействие на моя приятел Лон Коен, установих, че тя наистина е мисис Деймън Фром. Оценката на състоянието й варираше между пет и двайсет милиона и тъй като беше слабо вероятно, че ще й представим сметка за повече от един-два, не навлязох в подробности. Съпругът й бил два пъти по-стар от нея и умрял преди две години от сърдечен удар, като й оставил всичко. Нямаше деца. Казваше се Лора Едертън по баща, произхождаше от добро семейство от Филаделфия и се беше омъжила за Фром седем години преди смъртта му.