— Звучи изтощително. Надявам се все пак, че тук, в Мали, ще постигнете всичко, което сте запланували. Правите оценка на риска, нали?
— Точно така. Срещам се с всички екипи на посолствата и службите за дипломатическа охрана, за да се убедя, че оценката на риска от преврат и въоръжен конфликт съответства на данните, които черпят нашите хора на терен. Наречете го мисия за събиране на факти.
— Освен това получавате възможност да се запознаете с хората от другата страна на масата — добави тя. — Аз съм дипломат от трийсет и четири години. Служила съм в Хондурас и Япония, в Конго и Ел Салвадор. И знам едно: където и да се намирам, дипломацията рядко опира до политика, а винаги до лични контакти и взаимоотношения.
Джъд кимна учтиво и се извърна към прозореца, за да огледа столицата Бамако. От двете страни на шосето щъкаха хора, жени с шарени бохчи на главите, групички млади мъже, чакащи да мине маршрутка, покрити с кал момченца, яхнали магарета. И кози — безкрайна процесия от кози.
— За пръв път ли сте в Мали? — запита тя.
Джъд се обърна с лице към нея.
— Бях тук преди много години с изследователски екип от фондация „Хавърфорд“. Правехме оценка на управлението на ресурсите от питейна вода в Кидал. По време на това пътуване се запознах с бъдещата си съпруга Джесика.
— Ах, колко мило!
— Тя е агроном.
— Значи Мали ви носи късмет.
— Да. — Джъд се извърна отново към прозореца и се загледа в човешката гмеж навън. — До момента Мали ми носи късмет.
6
Кидал, Северно Мали
Преди единайсет години
— Джъд, пристигнаха. Излез да се запознаеш с екипа!
— Идвам, професоре — отвърна Джъд, който се беше сврял в палатката.
Господи, каква жега! — беше единствената му мисъл в този момент. Да бях отишъл с онзи проект в Монголия! Или най-добре да си бях седял в лабораторията.
Джъд надигна парчето брезент, което служеше за врата на палатката, и наведе глава, за да излезе навън. Отпред между няколкото паркирани ленд роувъра бяха застанали професор Би Джей ван Холън и африканец на средна възраст с късо подстригана козя брадичка.
— Джъд, това е доктор Папа Туре. Дошъл е от университета на град Ибадан в Нигерия, за да ни помага в проекта. Никой не познава водите в тази част на света по-добре от Папа Туре.
— Приятно ми е — каза Джъд и протегна ръка; другият мъж я пое и енергично я раздруса в своята.
— Джъд е изгряващата звезда, за която съм ти разправял — обясни Ван Холън, като прокара пръсти през гъстата си посивяла брада. Това му беше навик от университета, с който така и не се раздели при всичките си експедиции на терен.
— Няма такова нещо — отвърна Джъд, който се чувстваше неудобно от похвалите на ментора си.
— Глупости! Джъд е един от най-добрите ми студенти.
— Вие двамата откъде се познавате? — запита Джъд, колкото да смени темата.
— О, ние се знаем открай време! Още от следването на Папа. Беше едно такова свито, уплашено селянче. Папа, та ти си беше глътнал езика от страх! — възкликна със самодоволно изражение Ван Холън и плесна Папа с длан по гърба. — За пръв път идваше в Нигерия.
— За пръв път изобщо излизах от Мали — добави Папа, като на свой ред се усмихна. — Всичко правех за пръв път. Ти какво си очаквал?
— Ех, какви времена бяха! Толкова бяхме наивни тогава. Спомняш ли си как си казвахме, че петролът ще превърне Нигерия в новата Норвегия?
— Това беше отдавна, Би Джей — съгласи се Папа.
— И толкова глупави!
— Да! Глупаци на глупаците, това бяхме ние! — каза Папа. — Но какво сме сега в такъв случай?
— Папа е най-честният човек в Нигерия — обяви Ван Холън, внезапно сериозен. После се обърна към Папа. — Предполагам, че сега ти си нещо като принц сред разбойници.
— Ами, още съм си същият глупак… — отвърна Папа, поклащайки глава с престорено отвращение.
Размяната на шеги бе прекъсната от рязък шум откъм единия ленд ровър. Тримата мъже се обърнаха по посока на звука. Вратата на камионетката се отвори със замах и навън се подадоха чифт високи, прилепнали към прасците черни ботуши, а след тях — млада жена с тясна бяла риза и панталон в цвят каки.
— А, ето я и нея! — обяви тържествено Ван Холън.
Младата жена имаше дълга черна коса, загар с цвят на кафе и ясни сини очи. Но онова, което направи най-силно впечатление на Джъд, беше нейната подозрителна безупречност. Беше твърде спретната, твърде чистичка за човек, прекарал седем часа по прашните пътища на пустинята.