Джъд прегъна листа на две по дължина и го пъхна във външния джоб на сакото си. После се обърна към посланик Джеймс, която — за пръв път, откакто я познаваше — му се стори видимо неспокойна.
— Наближаваме Кулуба — каза тя. — Това е президентският дворец. Бих предпочела моите хора в посолството да ви бяха направили брифинг, преди да се срещнете с президента, но от двореца настояват, че Майга държи да ви приеме още сега. Не очаквам изненади, но може да сте сигурен, че президентът ще повдигне въпроса за споделяне на разузнавателна информация и ще поиска повече пари за борба с маларията. За него маларията е над всичко останало. Едно от предизборните му обещания беше да изкорени маларията в северните провинции, а вече има чувствително изоставане в тази насока.
— Какви разузнавателни данни иска да споделяме?
— С тях имаме съвместна програма „Код Оранжево“. За издирване на терористични групировки, инфилтриране на чужди отряди джихадисти, охрана на границите. Нищо извън обичайното. Най-вече следим трафиканти, които просто искат да бъдат оставени на мира. Но има и такива, макар и малко, които веят знамето на джихада, и те са истинските злодеи.
— И Майга съдейства, така ли?
— В негов интерес е. Той много се страхува от заговори срещу себе си. Разузнаването му служи главно да държи под око собствените си военачалници. Както в повечето африкански държави, истинската заплаха е отвътре, от своите, а не от външно нашествие.
— Е, и? Застрашава ли го нещо?
— Чуват се слухове. Но то без слухове не може — заяви посланичката.
Джъд забеляза, че докато отговаряше на въпроса му, тя бе свела поглед надолу. Дали това значи нещо?
— Тези думи съм ги чувал във всяка една страна, в която съм бил. Какво друго трябва да знам за президента?
— Между трийсетата и четирийсетата си година Бубакар Майга е живял в Америка, най-вече като служител в Сън Сити Банк в Ню Йорк, където постепенно е израствал в кариерата. Така че говори перфектно английски и за разлика от повечето президенти в Западна Африка не е обсебен от величието на Франция. След Ню Йорк се връща в Мали и основава собствена фирма, част от която е Бамако Сън Банк, първата истински частна банка в страната. Успява ловко да се възползва от връзките си на Уолстрийт и в лондонското Сити, за да погълне конкуренцията. Това го превръща във финансов магнат, твърде заможен, но и с много врагове. Когато навършва петдесет години, продава „Бамако Сън“ и се кандидатира за президент. Това става преди две години. Дотук — добре. Майга оставя медиите и опозицията да действат свободно и отваря страната за чуждестранни инвестиции. Икономиката отбелязва ръст, а процентът на бедните, макар и все още висок, намалява. Майга си е заслужил репутацията на един от най-близките ни и най-надеждни съюзници в Африка.
— Звучи твърде добре, за да е истина, посланик.
— Ако ще си говорим на малко име, аз съм Лариса.
— Е, добре, Лариса. Къде е истината?
— Това е истината. Президентът Майга се ползва с официалното ни одобрение. Затова е определен да седне до нашия държавен секретар на предстоящата среща на високо равнище за демокрация в Джакарта. Беше голямо боричкане с отдела за Източна Азия, докато се стигне до това решение.
— Познавам Мали, положението едва ли е толкова розово.
— Е, все пак Мали не е Нигерия. Но няма съмнение, че някои офицери от висшето командване на армията са замесени в контрабанда. Регионът гъмжи от трафиканти на оръжие, цигари и дрога. Мали е част от международен канал, който тръгва от брега на океана, пресича пустинята и стига до Европа. Генерал Мамаду Идриса е командващ Северния военен окръг в Тимбукту, тъй наречената Шеста зона, и вероятно взема рушвети от трафикантите. Долна гадина. Най-вероятно ще се запознаеш и с него в двореца.