— Ще го питам за положението на север. Но какво прави командващият на Северния окръг тук, в столицата, плътно до президента?
— Добър въпрос. Отговорът е: не знаем. Той сякаш през цялото време се навърта около президента.
— Ами Майга? И той ли бърка в гърнето с меда?
— Майга изглежда чист. Предполагам, защото е достатъчно богат, за да не се поддава на изкушения.
— Но не може да контролира Идриса?
— Може би се опитва. Но трябва да внимава. След обявяване на независимостта в Мали е имало четири преврата и още безброй неуспешни опити. Само миналия месец началникът на Генералния щаб генерал Умар Диало бе принуден да избяга, след като се опита да организира пуч. Надушил, че Майга се кани да го уволни, и се опитал да завладее президентския дворец. Но хората на Диало не могли да минат дори портала. Някой бил подшушнал нещо на личната охрана на Майга, вероятно френското разузнаване.
— Не ние? — Джъд повдигна вежди.
— Доколкото знам, не сме били ние — отвърна бързо Лариса, като повдигна леко рамене. — Майга е проамерикански настроен и вероятно французите са се опитали да го ухажват.
— А Диало?
— Избяга в Европа. И като че ли засега се е укротил. Но Диало винаги е бил човек с големи амбиции и силно его. Определено искаше да стане президент. Очаквам някой ден отново да опита. Той е братовчед на Първата дама.
— Генерал Диало е роднина на президента?
— По брак, да. — Явно Лариса бе разправяла неведнъж тази история и се забавляваше с наивността на Джъд. — Госпожа Майга и генерал Диало са от едно и също село. Смятаме, че майките им са половин сестри. Тези роднински боричкания обикновено са особено жестоки.
— Да. Така е. Определено е така.
Кортежът на Джъд Райкър и Лариса Джеймс излезе на шосето, водещо към президентския дворец. По ъглите млади войници с каски седяха зад барикади от пясъчни чували и се подпираха на тежки 12,7-милиметрови картечници, монтирани върху стативи. По протежение на главния път се виждаха още войници, налягали на сянка под издутите търбуси на южноафрикански бронетранспортьори, каквито Джъд бе виждал и в други страни. Лариса го бутна по рамото.
— Майга току-що купи цял автопарк от тези хипопотами. — Тя направи гримаса. — Като за в града стават, но на север в пясъците хич ги няма. Не харчи доларите ни по най-добрия начин, но това си бе наумил, това си купи.
Когато стигнаха до главния портал на двореца, Джъд изправи гръб на седалката. Преминаването през КПП-та с въоръжени войници, дори с дипломатическа охрана и в брониран джип, го караше да нервничи. Но лостовите им дадоха знак да преминат, без дори да намаляват скоростта. Сигурно заради тези американски знаменца.
Неколцина войници с червени барети и провесени през раменете калашници застанаха мирно и отдадоха чест на преминаващия събърбан.
По протежение на извитата в полукръг алея пред главната сграда бяха строени в редица мъже със снежнобели бубу. Когато слязоха от колата, Лариса и Джъд се ръкуваха последователно с всеки един от тях, а те след това се наредиха в индийска нишка и ги последваха в двореца. Телевизионни оператори с камери на рамо се блъскаха да заснемат от най-благоприятен ъгъл сцената на пристигането им.
Бяха въведени в неголямо преддверие със светлозелени стени и огромен телевизор в единия ъгъл. Чисто новите канапета бяха тапицирани с кадифе в същия зелен цвят, върху облегалките за ръце имаше умилителни плетени на една кука покривчици, които напомниха на Джъд за старата къща на баба му във Върмонт.
Темите за разговор между Джъд и любезните му посрещани бяха набързо изчерпани и той започваше да нервничи, когато най-после вратата на президентския кабинет се отвори. Въведоха ги вътре.
Президентът Бубакар Майга, издокаран с току-що изгладено бубу в кралскосиньо, седеше зад огромно махагоново бюро и подписваше някакви книжа. Зад него на пилон висеше националният флаг на Мали, а по стените бяха закачени големи цветни снимки с културни забележителности. Джъд различи Голямата джамия в Джене — най-голямата сграда от сурова глина в света. Огледа и снимките на по-малката, но не и по значимост, джамия в Тимбукту, на ярко боядисаните лодки по река Нигер и на селата, построени в скалните склонове на Догон. Срещу бюрото в полукръг бяха наредени половин дузина тежки кресла, тапицирани с виненочервена кожа.