— Госпожо посланик!
Майга вдигна глава, свали очилата си за четене и изскочи иззад бюрото с учудваща ловкост за мъж с неговото телосложение. Разпери крила като огромен син прилеп и сграбчи Лариса Джеймс в обятията си, обвивайки я напълно в диплите на бубуто.
— Добре дошли, доктор Райкър! Добре дошли в Кулуба! Разбирам, че вие сте експерт по Мали и сте помагали на страната ми да решава проблемите с водата. Благодаря ви, че още веднъж ни оказвате чест с вашето присъствие.
— Да, господин президент, това е Джъд Райкър — обади се със закъснение Лариса, която още се съвземаше от мечешката прегръдка.
— Благодаря ви, господин президент. И за мен е чест да бъда отново във вашата страна. Благодаря, че отделихте време да ме приемете.
Майга му подаде месестата си десница и двамата останаха няколко секунди в неловка поза пред обективите на фоторепортерите, които бясно снимаха. После, без да пуска ръката му, президентът се обърна към една от телевизионните камери.
— Днес приветстваме с добре дошли нашите американски приятели. Посещението на толкова високопоставен представител на американското правителство доказва за пореден път тясното партньорство между нас. Днес ще обсъждаме нашето сътрудничество в борбата с маларията, пътното строителство и привличането на американски инвестиции в Мали.
Всички очи и камери бяха насочени към Джъд. Лариса му кимна окуражително.
— Благодаря. За мен е удоволствие да бъда днес в Мали и да се срещна с президента Майга. Америка е добър приятел на Мали. Ние днес ще обсъждаме, ъъъ… много неща.
След мъчителна пауза Джъд просто кимна с глава. Майга пусна ръката му и отпрати с жест медиите.
Тримата заеха местата си в центъра на масата, а съответните делегации се подредиха по старшинство от двете им страни. Зад гърба на Майга в поза мирно застана висок военен. Униформата беше твърде широка за мършавата му фигура, но изправената стойка, покритите с лентички от отличия гърди и звездичките на фуражката показваха, че е генерал.
— Господин президент — започна Джъд, — аз съм тръгнал на обиколка из региона, за да оценя потенциалните рискове от конфликти в Западна Африка. Моята служба се занимава с реагиране на кризи, затова бих желал да обсъдим обстановката в северните провинции.
— Да, да. Северните провинции. Работим в тясно сътрудничество с нашите американски приятели, за да победим маларията в северните провинции. Нещата се развиват добре, но е нужно да ускорим процеса, за да постигнем набелязаните цели. Трябват ни повече предпазни мрежи, както и най-ново поколение инсектициди от американски производители. Всичко това ми бе обещано.
Джъд се обърна към Лариса, която пое топката.
— Да, господин президент, предала съм искането ви във Вашингтон и ви благодаря за проявеното търпение. Убедена съм, че доктор Райкър ще предаде с нова сила посланието ви, когато се върне в службата си.
— Точно така, господин президент — добави Джъд. — Знам, че правителството на САЩ действа бавно, но ще говоря с екипите за борба с маларията във Вашингтон и ще видя какво може да се направи. А какво е положението със сигурността на север?
— От осем месеца ги чакам тези инсектициди. Давате ли ми думата си, че ще проверите от името на Мали как се придвижва въпросът?
— Имате думата ми, господин президент.
— Много добре. Нашите военни полагат големи усилия, за да наложат контрол над северните провинции на страната и държавните граници. Разговаряме с лидерите на туарегите. Инвестираме на север. Строим кладенци и училища заедно с нашите американски партньори. Ето защо борбата с маларията е толкова важна за нас. Но имаме проблем с бандитите.
— За контрабандисти ли става въпрос?
— На север винаги е имало контрабанда, доктор Райкър. Убеден съм, че знаете това. Тя е част от културата на Сахара. Военните ни полагат всички усилия, за да овладеят положението, но не е лесно. — Майга се обърна. — Това е генерал Идриса. Той отговаря за северния сектор. Всичко от Тимбукту до алжирската граница. Той ще ви каже.
— Благодаря, господин президент — отвърна Идриса, без да променя стойката си. — Президентът е прав. Полагаме големи усилия, за да предотвратим заплахите за сигурността, но това е трудна задача. Сигурността. Да, ние трябва да опазим сигурността на нашите граници. Моята зона, Шеста, е много голяма, а разполагаме с малко автомобили и радиостанции. Бандитите имат много камиони и са добре въоръжени.