— Самоделна бомба! — крещеше агентът в радиостанцията си. — Орел едно, код Алфа!
През облака прах и напуканото като паяжина, но все още цяло бронирано предно стъкло на колата Джъд видя крачоли на военни униформи, които тичаха в безпорядък насам-натам. Ушите му пищяха, но започваше да разпознава викове, повечето на местния език бамбара.
Агентът, все още пристегнат с колана за предната седалка, се обърна назад и с ледено самообладание запита:
— Посланик, ранена ли сте?
Лариса Джеймс се закашля и закри ушите си с длани.
— Дявол да го вземе, не знам. Мисля, че нищо ми няма — каза тя с глух глас, прикована под тежестта на Джъд.
— Доктор Райкър, а вие как сте, сър?
Джъд не разбра веднага въпроса. На мен ли говори? Добре ли съм? Нищо не усещам. Накрая кимна.
— Ъхъ, мисля, че да. Жив съм. Не съм сигурен, че си усещам краката.
Агентът заговори отново в радиостанцията:
— Самоделна бомба. Орел едно, код Алфа. И двете охраняеми лица са живи. Повтарям: двама живи от двама. Но имаме пробив в системата. Нужна е медицинска помощ.
После пак се обърна към задната седалка.
— Госпожо посланик, идват подкрепления и медицински екипи. Ще изляза да огледам периметъра. Вие не мърдайте от колата. Стойте вътре, каквото и да стане.
— Добре, Франк, никъде няма да ходим. Джъд, ти остани с мен тук.
— Да, разбира се.
Че къде бих могъл да ида?!
— Наистина ли си ранен? Усещаш ли си краката?
Но Джъд не отговори. Единствената му мисъл беше за Джесика.
8
Кабинет на директора на ЗРК/ДД,
Държавен департамент на САЩ
Осем месеца по-късно
Понеделник, 10:25 ч. Източно стандартно време
Джъд крачеше енергично по коридора. Когато стигна до кабинета си, завари отново Серина на пост отпред. Джъд изобщо не забави крачка, докато тя му държеше вратата, за да влезе.
— Посланик Джеймс е на линия, готова да започвате.
— Добре. Сама ли е?
— Да, сър.
— Благодаря ти, Серина. Няма ме за никого, докато говоря по тандберга.
Върху бюрото му се мъдреше тъмносив видеотелефон с 25-сантиметров екран, излязъл сякаш от някой епизод на „Джетсънс“ — въпросният „Тандберг“. От екрана го гледаше Лариса Джеймс, седнала в кабинета си в Бамако. От военния аташе и резидента на ЦРУ нямаше и помен. В горния ляв ъгъл примигваха инициалите СС/ОСП — строго секретно, за ограничено служебно ползване. Разговорът беше криптиран и защитен срещу подслушване. Този път можеха да говорят свободно.
Джъд натисна бутона.
— Здрасти, Лариса, как е при теб?
— Джъд, определено е преврат. Виждала съм и преди, знам как изглежда. Съжалявам, че трябваше да те отвлека от плажа. Ама че бъркотия!
— Това ми е работата. Затова се отказах от щатното място в „Амхърст“, затова едва не ме убиха, докато бях при теб. А сега трябва да спасявам положението, нали така?
— Късметлия си ти.
— Ами да. Надявах се да формулирам американската политика при кризи, но се оказа, че са ме взели за бавачка на работната група.
— Трябва да им намираш работа и да захранваш звяра на горния етаж с редовни доклади. Това е единственият начин да държиш нещата под контрол. Но ти го знаеш, нали, Джъд?
— Разбира се. Ще ми трябва помощта ти да разбера какво става там, ако ние ще оправяме кашата.
— Готова съм. — За пръв път от началото на разговора им Лариса се усмихна.
— Ние с теб трябва да обърнем нещата, дори ако се наложи лично да дойда до там и да извлека Идриса за яката от двореца. Положително е Идриса, нали?
— Полковник Хюстън и Сайръс, шефът на бюрото на ЦРУ, казват, че засега не може да се твърди със сигурност, но допускаме точно това. Сайръс ще знае повече до края на деня, когато се върне от обиколката си. Попитахме и АНС какво дочуват спътниците им.
— Ако е Идриса, дали не е в заговор с Умар Диало? Може ли това да е пореден опит на Диало да грабне президентския пост?
— Възможно е. — Лариса кимна едва забележимо. — Ще говоря с британския върховен комисар и ще се опитам да разбера какво мислят в мисията. Предполагам, че и в Лондон следят изкъсо събитията. Може и ти да се чуеш с колегата си във Форин Офис и да сондираш какво знаят по въпроса.
— Кой друг от големите играчи е активен в Бамако?
— Французите все още имат очи и уши тук. Ще говоря и с тях, но техният посланик е дипломат от старата школа. Не вярвам да разполага с нещо, което да не мога да науча по коктейлите. Трябва да намериш контакт в Париж, на когото да можеш да се довериш.