— Ами съседите?
— Те ще запазят мълчание няколко дни. Очаквам ООН и Африканският съюз да излязат с бланкетни декларации, осъждащи преврата, но поне една седмица никой няма да започне сериозно да обсъжда следващи стъпки. От изработването на обща стратегия, да не говорим за назначаването на специален пратеник, ни делят поне две седмици. Или три.
— Това е много време — каза Джъд. — Вече минаха десет часа от преврата. Двамата с теб трябва да набележим точки за натиск. Можеш ли например да пуснеш нещо пред местните медии, колкото да им стане ясно, че ние няма да приемем този преврат, каквото и да говорят от президентския дворец? Да изтече информация, че американците са бесни.
— Разбира се. Това мога да го направя. Мога да вляза във връзка и с местните имами. Те държат истинските лостове на властта в тази страна.
— Много добре. Ами армията? Може ли военният аташе да се обади на командирите на разните военни части и да ги преслуша? Може пък някой да е останал лоялен на Майга? Може да назрява контрапреврат. Би било голям късмет за нас. И отговаря на нашия план А.
— Ще попитам полковник Хюстън. Той, както изглежда, има доста връзки. Малийците го обожават.
— Освен това трябва да се погрижим и Вашингтон да е доволен. В крайна сметка ти ще трябва да дадеш на хората от антитерористичния отдел повече, отколкото даде на работната група. Аз съм в кабинета си от няма двайсет минути, а вече ги усещам как ми дишат във врата. Става ли?
— Да.
— Има ли още нещо, което не ми казваш, Лариса?
— Това да остане между нас, Джъд. Има някаква отцепническа джихадистка група, която се нарича „Ансар ал Сахра“. Засега е малочислена, но демонстрира схеми на поведение, които донякъде напомнят на ранните талибани в Афганистан, така че Сайръс я следи внимателно. Малийците са силно притеснени, тъй като „Ансар“ изглеждат още по-крайни и опасни от другите въоръжени групировки в региона. Ние не смятаме, че групата наброява повече от две дузини активни членове, най-вероятно всичките либийци или алжирци, но малийското разузнаване наблюдава отблизо джамиите за признаци, че в тях се вербуват последователи, особено в района на Тимбукту.
— Не мога да си представя, че подобна групировка ще намери много последователи в Мали.
— Съгласна съм, Джъд. Ислямът в Мали винаги е бил много умерен. Ала отдалечените райони на север са невъзможни за патрулиране. Терористични групи, обявяващи се за последователи на „Ал Кайда“, търсят убежище някъде, където да не се набиват в очи и да са извън обсега на алжирските и малийските военни. „Ансар“ вероятно са нещо такова, но по-лошото при тях е, че ако се вярва на разузнавателните доклади, амбицията им е да ударят някоя важна цел като Тимбукту. Или дори Бамако.
— Ами туарегите? Има ли признаци за предстоящо въстание?
— Не сме забелязали такова нещо. Туарегите са номади, които от две хиляди години въртят търговия из Сахара. Днес прекарват повече цигари и оръжие, отколкото сол и злато, но както някога искат просто да бъдат оставени на мира. Никой никога не е бил в състояние да контролира тези земи. Нито французите навремето, нито сега правителството в Бамако.
— Свързани ли са по някакъв начин с „Ансар ал Сахра“?
— Наистина не знаем. През последните петдесет години в Мали е имало пет въстания на туареги, така че рискът положението да излезе извън контрол е много висок. Всеки път, когато правителството ги притисне прекалено много, туарегите се съпротивляват. Все още са налице около половин дузина неособено здраво свързани помежду си сепаратистки групички, настояващи за независимост от Юга, но ние не смятаме, че те представляват мнозинство от туарегския народ. Те обаче действат на същата територия като терористичните групировки. Но туарегите нямат никаква причина да привличат вниманието и да принуждават малийската армия да се намесва.
— Нито пък нас.
— Точно така. Нито пък нас.
— Хубаво, Лариса. Но ти знаеш, че нашите приятели антитерористите гледат другояче на нещата. Видят ли контрабандисти и големи неуправляеми пространства, ще се изкушат да хвърлят едни големи избухливи неща от самолети върху камилите долу, за да са сигурни, че „Ал Кайда“ няма да има къде да се скрие.
— „Ансар“ също го знаят — каза Лариса. — И вероятно ще се опитат да се интегрират в общността на туарегите. Да се смесят с тях, за да не се виждат отстрани. Като по този начин ще си осигурят база за продължителен джихад.
— В такъв случай целта ни трябва да е да вбием клин между тях. Не можем да допуснем отношенията на правителството с туарегите да се превърнат в пречка за постигане на нашите цели в борбата с тероризма.