Лариса кимна в знак на съгласие.
— А какво ще кажеш за нашите униформени? Те разбират ли това? Полковник Хюстън каза нещо за хора от специалните части, включени в състава на Звеното за борба с тероризма. Ти водиш ли ги на отчет, Лариса?
— Да, нашите хора бяха придадени към отрядите за борба с тероризма по линия на операция „Пясъчен скорпион“. Хюстън ги е разпределил по цялата територия на страната.
— Дали е разумно това?
— Ще му наредя да ги изтегли всичките в Бамако, докато разберем какво всъщност става с този преврат. Засега все още са оставени без контрол в Тимбукту, Кидал, Мопти и Гао.
— Господи, Лариса. Каква каша! Малийските военни са извършили държавен преврат, а наши униформени военнослужещи са пръснати из цялата територия на страната. Пентагонът сигурно е в шок.
— Затова и ги изтеглям.
— Побързай. Сенатът ще има доста трудни въпроси към Пентагона, ако не спрем бързо този преврат и не възстановим законната власт в страната. Почакай само Сенатската комисия по външна политика да надуши какво става. Председателят Маккол и без това иска скалпове заради тайните ни програми за борба с тероризма, които не носят желаните от него плодове. А сега пък това. Маккол направо ще пощръклее.
— Джъд, Брайс Маккол ще си има достатъчно грижи, като научи за преврата. Дъщеря му е доброволец в Корпуса на мира. В едно село на север. Близо до Тимбукту.
Джъд седеше сгърбен над бюрото си и разглеждаше сателитни снимки на границата между Мали и Нигер. Всяка от тях беше със заплашителен гриф СЕКРЕТНО. Снимките, върху които имаше отбелязан час и дата от същия ден, представляваха светлокафяви изображения на пясъчни дюни в последователни степени на увеличение.
На последната снимка се виждаха няколко струпани едно до друго тъмнокафяви квадратчета, а пред тях — три обекта, които можеха да бъдат само пикапи, паркирани в права линия. Лагерът и автомобилите бяха заградени в червена окръжност, като в помощ на зрителя бе сложена и червена стрелка, сочеща към центъра й, с пояснение: възможен лагер на терористи. Приличаше на много други подобни снимки на временни лагери в пустинята, които Джъд бе виждал. Можеше да е на „Ансар ал Сахра“. Или на туареги. Или на малийските военни. Може да са терористи. Или да не е нищо.
Прекъсна го гласът на Серина:
— Доктор Райкър, доктор Райкър на четвърта.
Джъд натисна копчето.
— Здрасти, Джес, какво става? Мислех да ти звънна. Съжалявам, тук е лудница.
— Не се съмнявам. Какво се чува? Наистина ли е преврат?
— Все още се мъчим да разберем. Вие на плажа ли сте?
— Естествено. Децата изпробват дъските за плуване, които им беше купил. Значи още не знаете какво става в Бамако? Как е възможно това? А от посолството какво казват?
— И те работят по въпроса. Виж, нещата се оказаха сложни. Не мисля, че днес бих могъл да се върна при вас. Съжалявам, че ти съсипах ваканцията.
— Мамаду Идриса е виновен, Джъд, не ти.
— Ха, та ние дори не знаем кой стои зад преврата! И Дали изобщо е преврат. Горещо ли е на плажа?
Джъд си представи Джесика, излегната върху хавлия, с вдигната нагоре коса, с черен бански и слънчеви очила, потънала в някое научно списание за селскостопанските култури в Африка.
— Да, но подухва ветрец и ни охлажда. Хайде, хайде, няма кой друг да е освен Идриса. Папа какво казва?
Олеле, помисли си Джъд.
— Приемам мълчанието ти за знак, че още не си се свързал с него. Я стига, Джъд! Не знаеш какво става, а не се сещаш да позвъниш на Папа Туре! Ама какво ли се учудвам? Той с положителност знае всичко още преди ЦРУ да са се усетили. Трябвало е на него да се обадиш най-напред.
— Ъхъм — промърмори смутено той.
— Твоите хора трябва да го назначат на заплата.
— Ще им го предложа — заяви донякъде ехидно той.
— Знаеш ли защо Хенри Кисинджър е бил толкова всемогъщ, Джъд?
— Не, но усещам, че ти ще ми кажеш.
— Защото е разполагал с изградена мрежа от контакти, за да решава проблемите си. Имал е свои собствени комуникационни и разузнавателни системи, паралелни на официалните. Дипломатическият театър е едно, истинската работа е друго и той я е вършил зад кулисите, далече от вестникарските заглавия. Голямата политика се прави потайно, Джъд. Не си ли чел „Дипломацията“?
— Права си, Джес. Разбира се. Знам какво да правя. Ще се свържа с Папа. Просто още не съм стигнал дотам.