— Ясно ми е, че днес се чувстваш, сякаш плуваш срещу водопад. Но трябва да ползваш това, което имаш. Не позволявай други неща да ти отвличат вниманието. Какво ти казвам аз? „Докато пустинята не разбере, че някъде вода расте, и пясъкът й стига.“ Това е тъкмо на място тук. И ти можеш да се справиш.
— Да, спомням си. Емили Дикинсън. Ще се опитам да ползвам това, което имам. Няма да допусна Сахара да умре пред очите ми. Благодаря ти, Джес. Ъъъ, какво ще правиш по-късно? До колко мога да ти се обаждам?
Серина подаде глава в кабинета му; на лицето й бе изписана неотложност. Джъд закри с длан слушалката и повдигна вежди.
— Идриса — прошепна тя.
— Какво?
— Идриса е. От „Операции“ току-що се обадиха. В момента Идриса говори по малийската телевизия. До десет секунди ще пуснат сигнала на монитора ви.
Джъд кимна и свали ръката си от слушалката. Джесика викаше на едното от момчетата:
— Не, остави това веднага!
Някъде около нея се чуваше детски плач.
— Съжалявам, Джес. Търсят ме спешно. Като приключа с това, ще ти се обадя пак. Целуни момчетата от мен.
— Аз също трябва да прекъсвам. И при нас на плажа е лудница — каза тя. — Хайде, Джъд, размърдай се и приключвай с тази история. И си ела при нас най-после.
Гласът на Джесика не беше раздразнен, нито разочарован. Още нищо не подозира.
Джъд затвори и натисна бутона на монитора пред себе си.
„… днес, драги сънародници, Мали прави нова крачка напред в славната си история като лидер на Африка, застанал на кръстопътя на Сахара.“
Генерал Мамаду Идриса седеше зад голямо дървено бюро, зад гърба му се виждаше знамето на Мали. В президентския кабинет е! Джесика както винаги се оказа права.
„Извървяхме дълъг път, от империята Сонгай през Ужасните страдания, понесени от нашия народ под френско иго, до нашата славна, извоювана с много жертви независимост. Идването на демокрацията в нашата република през деветдесет и втора година бе триумф за народа ни, който пое курса на мира и развитието.“
Идриса беше в пълна парадна униформа. Изглеждаше спокоен и докато говореше, гледаше право в камерата.
„Но, братя мои, както знаете, страната се отклони от начертания път. Да! Алчността и покварата на елита ограбват народа ни и са заплаха за нашата славна демокрация. Плодовете на пролятата пот и кръв на бащите ни щяха за малко да бъдат прахосани от лакомията на онези, които искаха да ни разпродадат на чужденците, да измъкнат залъка от устата на нашите деца. Ние не можем да допуснем това да продължи. Не! Ние не можем да оставим нашата родна демокрация да бъде отслабена от онези, които грабят собствения си народ. Не и не! Нямаме избор, освен да се борим с вътрешния враг, за да спасим нацията. На нас ни трябва сигурност. Да! Трябва ни сигурност. — Дръзки думи, но пръстите на генерала трепереха. — Считано от днес, парламентът и правителството се смятат за разпуснати. Президентът е освободен от длъжност. Съветът за възстановяване на демокрацията поема отговорността за управлението. Аз, като главнокомандващ малийските въоръжени сили, ще оглавя Съвета до провеждане на нови избори в подходящ момент. — Докато говореше, Идриса чоплеше нервно кожичките на ноктите си. — Сигурност и пак сигурност!“ — повтори той.
„Това не е стъпка, която предприемам с леко сърце, нито роля, с която ми е драго да се нагърбя. Но, като скромен слуга на тази нация, аз се подчинявам на народната воля. Защото народът вече не е длъжен да търпи покварата на миналото. Така че нямам избор, освен да прегърна тази роля, дори да не съм я търсил съзнателно. Приемам исканията на народа да го поведа обратно към демокрация и спасение.“
Той се размърда нервно на стола. Има още време. „Подобно на Шарл дьо Гол и Томас Джеферсън преди мен, аз също приемам мантията, която историята постави на плещите ми, с натежало сърце, но и с ясни намерения. Нека превърнем историческите обременености в попътен вятър.“
Джъд поклати невярващо глава.
„На нашите многобройни приятели и партньори по света бих казал: няма причини за тревога. Не. Не се подвеждайте по наивните твърдения на предишните управници и на техните затънали в корупция лакеи. Молим за вашето разбиране на ситуацията и на неизбежността на случващото се днес. Като върховен главнокомандващ, аз назначих нов главен прокурор, чиято първа и основна задача е да разкрие и поправи грешките от миналото. На моите сънародници и на нашите приятели по света искам да кажа, че нашето свидно Мали бе тръгнало по пътя към кризата и упадъка. Глобалните заплахи за цивилизацията бяха на прага ни, а предишните управници държаха вратата широко отворена. Днес ви казвам, че ние решително затръшнахме тази врата и възстановихме националната сигурност. Ние ще върнем Мали обратно на пътя към онова, което е добродетелно и добро. Да живее републиката!“