— Разбирам.
— Аз и днес имам нов клиент. Толкова нов, че още не съм длъжна да разкривам никакви имена. Но с теб ще споделя, защото знам, че може да ти се има доверие, Джъд. Дъщерята на президента Майга, Тата, се свърза с мен тази сутрин и сега съм й съветник. Тя е четвърти курс в „Джорджтаун“, нали знаеш?
— Да, знам това — излъга Джъд.
— Тата е изключително момиче, чака я блестяща кариера. Чула от Бамако, че баща й бил задържан в някаква казарма в покрайнините на града. За момента военните се отнасяли добре с него, но го заплашвали, него и семейството му, с разправа, ако не подаде оставка. Тя твърди, че баща й никога нямало да се оттегли доброволно. Така че сега очаквам всевъзможни истории, включително ужасяващи клевети, по негов адрес.
— Разбирам.
— Не вярвай на лъжи, Джъд. Положително знаеш, че генерал Идриса е змия. Освен това е замесен във всевъзможни мошеничества, нямащи нищо общо с длъжността, която заема.
— Мариана, в момента наистина не мога да разговарям с лобисти.
— Знам, скъпи. Идриса още не е укрепил властта си, политическите среди в Бамако чакат знак от Америка, преди да решат на чия страна да застанат. Всички теб гледат, Джъд. Всички ние теб гледаме. Много е важно да дадеш верния сигнал. Не можеш да изоставиш президента Майга. Не можеш да пожертваш демокрацията в Мали.
— Мариана, единствената причина да не съм ти затворил все още телефона е, че помня колко работа свърши с борците за демокрация в Зимбабве. И те уважавам за това. Повечето лобисти гледат просто да си осребрят чековете, докато ти оправдаваш доверието на клиента. Така че, ако разполагаш с някаква информация, можеш да ми я пратиш. Но нищо повече не мога да дискутирам с теб. Особено по телефона.
— Знам. Но пък, от друга страна, Джъд, един уважаван учен като теб би трябвало да знае колко са полезни приятелите. Колко полезна мога да ти бъда аз. Ще държим връзка.
— За теб не се съмнявам, Мариана. — Джъд намери паркомясто непосредствено срещу главния вход на сградата. — Трябва да прекъсвам.
— Не вярвай на всичко, което чуеш.
Трак.
Главният вход на старата сграда на ЦРУ все повече приличаше на колеж от 50-те години на миналия век, отколкото на шпионска централа. Покрай Джъд преминаха тичешком групичка млади жени с еднакви сиви анцузи, конските им опашки се полюшваха в синхрон.
Той влезе във фоайето и пресече мраморната емблема, вградена в пода — глава на орел на фона на компас с 16 лъча, заобиколен от метален пръстен с надписа ЦЕНТРАЛНО РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ. На стената отстрани имаше гравиран в камък надпис: УЗНАЙ ИСТИНАТА И ТЯ ЩЕ ТЕ НАПРАВИ СВОБОДЕН.
Джъд пристъпи към гишето на охраната, показа отново служебната си карта и зачака своя придружител. Небрежно облечени млади хора подтичваха наоколо, на групички и поединично, във всички посоки.
В отсрещния край на фоайето се издигаше статуя на генерал Уилям Донован, известен като Дивия Бил и основател на онова, което първоначално се наричало Управление на стратегическите служби — предшественика на ЦРУ — по време на Втората световна война.
След няколко минути до него застана невъзмутим млад мъж с памучен панталон в цвят каки и риза с копчета на яката. Джъд не го бе виждал никога преди.
— Доктор Райкър? Ще ви кача до горе.
Джъд тръгна след него; двамата извървяха мълчаливо поредица от дълги коридори и се качиха с асансьора до друг дълъг коридор, който ги изведе до врата с надпис: АФРИКАНСКИ СЕКТОР. Вътре в редици бяха подредени малки кабинки, натъпкани с купища книжа. Стените бяха покрити с карти, политически плакати и портрети на африкански лидери, снимани от раменете нагоре. Целта им беше заседателна зала без прозорци, където неколцина служители на възраст между двайсет и трийсет години чакаха търпеливо, насядали около продълговата маса. Анализаторите. Биха могли да са ми студенти.
Когато Джъд влезе в стаята, една жена стана от стола си. Беше около трийсетгодишна.
— Добре дошли при нас, доктор Райкър. Аз съм Зоуи, новият ръководител на регионалния екип.
Джъд се здрависа с нея и се обърна, за да благодари на придружителя си и да го отпрати, но младежът вече си бе тръгнал. Джъд никога повече нямаше да го види.
— Да почваме. — Зоуи беше самата деловитост. — Събрала съм целия екип. Политически анализатор, икономист, военен наблюдател, специалист профайлър. Само дето не ни стигна времето да се подготвим за официален брифинг. С какво да започнем, доктор Райкър?