— Какво знаем дотук?
— Има голяма вероятност „Ансар“ да е отцепническа групировка от „Ал Кайда“ в Ислямския Магреб. АКИМ се сформираха като опозиционно движение в Алжир, но скоро бяха принудени да минат в нелегалност, след което се разпространиха из съседните държави, включително в Северно Мали. Командирите на АКИМ се опитват да създадат впечатление, че са местен клон на глобалното движение „Ал Кайда“, създадено от Осама бин Ладен и ръководено понастоящем от Айман ал Зауахири. Знае се, че активно набират последователи из цяла Западна Африка, така че сега очакваме и „Ансар“ да прилагат подобни тактики.
— Има ли доказателства за това?
— Миналия месец нашият екип за борба с тероризма проследи две лица, известни като джихадисти, които бяха дошли в Мали от север с големи суми в брой и се бяха опитвали да проникнат в джамиите в Тимбукту и Джене. Малийските сили за сигурност ги заловиха. Първоначалната разузнавателна информация бе предоставена от отряд „Скорпиони“ под прякото командване на генерал Идриса; същият отряд извърши и самото прехващане и задържане на терористите.
Анализаторът извади от джоба си малко дистанционно и го насочи към екрана.
— Вижте и това — каза той. Видеомониторът на стената се включи. — Заснето е с мобилен телефон и е изнесено от страната през последните седемдесет и два часа.
Видеоклипът продължаваше всичко на всичко петнайсетина секунди. В голямата си част не беше на фокус и картината се движеше твърде бързо, но на екрана за миг се появяваха мъжки фигури с лица, покрити с черни шалове, които се прицелваха с автоматични оръжия по мишени извън кадъра. Звукът се състоеше главно от свистене на вятър, примесен с насеченото та-та-та на кратки автоматични откоси.
— Виковете са на тамашек, езика на туарегите. Предполагаме, че мъжът им казва да убиват неверниците, като се целят в сърцето. Не успяхме да идентифицираме никого заради покритите лица. Но източникът, предоставил видеото, твърди, че е заснето във временен лагер някъде в далечните северни провинции на Мали, близо до границата с Алжир. И че това са „Ансар ал Сахра“.
— А кой е източникът ви?
— Знаете, че не можем да ви кажем.
— Добре де, но все пак американски ли е или малийски? Някой от хората на Идриса или наш човек?
— Вътрешен човек, който е поел голям риск, за да проникне в тази клетка и да заснеме клипа. Само това мога да ви кажа.
— И какво точно означава този запис?
— Все още го проучваме. Но е пореден знак, че в Северно Мали се разпространяват нови въоръжени групировки. Ще го изпратим за анализ в АНС и ще видим дали не могат да свържат гласа с някой от известните ни терористи.
— А после?
— Очакваме „Ансар“ да се възползват от суматохата в Бамако, за да обърнат ситуацията в своя полза. Както нашите хора, така и силите за сигурност на Мали са поставени в повишена готовност. Това е, общо взето, всичко засега.
— Но в телевизионното си обръщение Идриса намекна, че Майга бил станал мекушав към радикалите? Каква е вашата оценка?
— Няма единно мнение по въпроса, сър — каза един от анализаторите. — Надявахме се Майга да възприеме по-твърда линия. Идриса настояваше да обучим и предоставим снаряжение за още един корпус гранични патрули с камили. Неведнъж е молил за уреди за нощно виждане и сателитни снимки, но Майга си правеше оглушки по въпроса. Сигурен съм, че Идриса се е чувствал пренебрегнат.
— Политическата ситуация е далеч по-нюансирана, сър — намеси се Сънди. — Майга се беше ориентирал към умерените, за да не допусне екстремистите да спечелят влияние. Той е много близък с религиозния водач на цялата северна територия, Великия имам на Тимбукту, и често се обръща към него за политически и духовен съвет. Нямаме данни Майга да е отслабил натиска върху опасните елементи или да се е опитвал да сключи сделка с „Ансар ал Сахра“. От месеци наблюдавам едни и същи закономерности. Майга определено си даваше сметка за болните амбиции, параноята и нарастващото влияние на Идриса, но оставаше скептичен дали Идриса ще може да използва нашата загриженост относно тероризма в своя полза. Майга е достатъчно интелигентен, за да съзнава всичко това.
— Е, добре — прекъсна го Джъд и пъхна бележника в джоба си, давайки знак за край на брифинга. — Каква е позицията на французите по случая?
— Държим връзка. Те са силно заинтересовани, доктор Райкър — заяви Зоуи, шефката на екипа.