— Какво рискуват те реално? Проява на остатъчни колониални рефлекси ли е или нещо ново?
— Дааа, историческата отговорност си я имат, но главната им цел е да не се допусне ефект на доминото в региона — каза Сънди. — Френската икономика се захранва с атомни централи, а френската атомна енергетика зависи най-вече от…
— Урана — прекъсна го Джъд.
— Точно така, сър. От урана. Особено онзи от Нигер, която е точно до Мали.
— А Нигер също има проблем с размирици на север, нали?
— Точно така. И французите няма да допуснат терористи да подкопават стабилността на целия регион. Това може да доведе до мрак в Париж, Града на светлината.
— Така че, да, доктор Райкър, за френското правителство залогът е висок — добави Зоуи. — Французите са заинтересована страна, при това силно заинтересована.
— Благодаря на целия екип за експертните становища. Моля да ме държите в течение. Ще работя изцяло по ситуацията в Мали и ще ми трябват ресурсите на Управлението.
— Затова сме тук — каза Зоуи, като се надигна от стола си. — А сега ме извинете, доктор Райкър, но закъснявам за друга среща. Ще помоля Сънди да ви изпрати.
— Само още един въпрос. Вашият екип установи ли кой постави крайпътното взривно устройство в Бамако, което за малко не уби двама ни с посланик Джеймс?
— Нямам представа, сър. Загубихме следата. Остава си неизяснено.
Сградата на ЦРУ е истински лабиринт. Сънди поведе Джъд обратно по безкрайните коридори, покрай маслените изображения на стари разузнавателни самолети и вратата на магазинчето за сувенири. Дали да не купя на момчетата по една истинска шпионска писалка?
— И така, Сънди, откога си политически анализатор за Мали?
— Само от осем месеца. Дааа, уцелил съм момента, види се. До тази сутрин никой не се интересуваше особено от Мали.
— Е, да ти е на късмет.
— Все още изучавам Сахара, доктор Райкър. Започнах като експерт по Мексико в отдела за Западното полукълбо, но от там ме насочиха обратно към Африка. Родителите ми са от Нигерия. Аз съм роден там, но съм израснал в Калифорния. Родовата памет обаче все ме тегли назад. Прихванал съм бацила на Африка.
Джъд кимна учтиво. Сънди продължи:
— Докторатът ми беше върху използването на технологиите за организиране на политическо насилие. Изчетох много от вашите трудове, особено изследванията ви за бежанците от Руанда по време на геноцида от деветдесет и четвърта. Вие бяхте първият, който облече в конкретика онова, което бяха просто истории, предавани от уста на уста. Когато прочетох това изследване, сякаш в главата ми светна. За мен е чест да работя с вас.
— Е, драго ми е да чуя, че поне някому съм бил полезен, Сънди.
— Вие едва ли си спомняте, но с вас се запознахме, когато дойдох в „Амхърст“, за да чуя лекцията ви за използване на приложна статистика в изследването на конфликти. Тогава бях аспирант на професор Би Джей ван Холън.
— Съжалявам, не си спомням. Но, разбира се, познавам професор Ван Холън. Беше ми научен ръководител, дължа кариерата си на Би Джей.
— Дааа, и аз също! Всички сме част от диаспората на Ван Холън, ако може да се каже така. Сегашният шеф на бюрото в Бамако също е негово протеже.
— Светът е малък.
Джъд се спря за миг, за да помисли върху смисъла на това съвпадение. Светът е малък, наистина. Би Джей ван Холън е обучавал шефа на бюрото на ЦРУ в Бамако и анализатора за Мали. И мен. Че и Папа дори. Кой е от ЦРУ? Как може човек изобщо да знае?
— Знаеш ли, че професорът почина миналата година? — запита Джъд, като наведе глава.
— Да, чух това. Толкова съжалявам. Беше достоен мъж. — Двамата кимнаха тържествено.
— И така, познаваш Би Джей ван Холън, а сега и мен. Това е добре. Но все още не знаеш какво се е случило тази сутрин в Бамако, нито пък мотивите за преврата. — Джъд се усмихна, за да покаже, че разпитът може да се е насочил обратно към сериозните теми, но не е излязъл от приятелския тон.
— Опитвам се да установя това, доктор Райкър. Тази част на света винаги е била объркваща за чужденци. За арабите, за шотландските изследователи, за французите, сега и за нас.
— Шотландците не са имали шпионски спътници.
— Ще продължа да ровя и ще ви държа в течение на всичко, което открия — каза Сънди, подавайки на Джъд сгънато листче. — Това са личният ми имейл и номерът на криптирания ми телефон, който може да получава и текстови съобщения. В случай че ви потрябва. За да проверите някои данни. Или да проследите телефонен номер. Не искам да седя затворен тук и да пиша доклади. Искам да ви помогна да сглобите картината.