— „… Сахара умира.“ — добави Джъд края на стихотворението. — Знам го добре това.
— Именно. Имам един приятел в Париж, когото би трябвало да познаваш. Искам да се свържеш с президентската канцелария, с Елисейския дворец. Питай за Люк. Той днес е голям човек. И е тъкмо този, който ти трябва. Може да ти помогне да се върнеш на плажа при семейството си.
— Благодаря ти, Папа. А какво ще кажеш за Диало? И той ли трябва да е сред новите ми приятели?
— Търси Люк.
Добре, така ще направя. Merci, Папа.
— И ела скоро пак в Мали. Липсваш на много хора.
— Да, Папа.
10
Пустинята Сахара, Северно Мали
Понеделник, 17:18 ч. по Гринуич
Три пикапа се движеха в колона по пътя, като старателно следваха извивките на пясъчните дюни. Всеки от тях беше пълен с въоръжени мъже, заплашително насочили калашниците си към безкрая на пустинята. Тежки картечници се полюляваха на стойките си в каросерията на първия и последния автомобил. Картечарите завъртаха дългите цеви ту наляво, ту надясно, оглеждайки пейзажа за възможни мишени.
Пикапите стигнаха до високия връх на една дюна и спряха да починат няколко минути. След това машините отново зареваха и този път тръгнаха в различни посоки, за да заемат позиции по протежение на билото. Когато двигателите угаснаха, въоръжените мъже наскачаха от каросериите и се пръснаха във ветрило. Изглеждаха нащрек, макар че наоколо нямаше нищо за охраняване освен море от пясък.
От кабината на водещия пикап слезе висок мъж; лицето му не се виждаше под шала и тъмните очила. Извади изпод дългата си роба сателитен телефон и го вдигна нагоре, за да закрие очите си от слънцето, после дълго се взира в безоблачното небе. Нищо.
След минута в далечината се чу едва доловимо бръмчене и мъжете извиха едновременно вратове по посока на звука. Бръмченето се усили, после сякаш поутихна. Иззад билото се появи с гръмовен рев гигантски самолет, хвърлящ тъмна сянка върху земята. След като ги подмина, машината направи остър завой, описа широк кръг и кацна плавно върху скритата зад дюните писта.
11
Кабинет на директора на ЗРК/ДД,
Държавен департамент на САЩ
Понеделник, 13:25 ч. Източно стандартно време
Серина беше застанала на пост пред кабинета на Джъд.
— Търсиха ви от Министерството на финансите, от Службата на координатора за борба с тероризма към Държавния департамент и от Агенцията за бежанците. Посолство Лондон е на линия. Нашият експерт за Африка разполага с име във Форин Офис. Някой си Саймън Кени-Уадингтън.
Разбира се.
— Благодаря ти, Серина. Това ли е всичко?
— Някоя си госпожа Валънтайн от нещо, което се нарича Глобален център за подпомагане и спасяване на деца, също иска да ви види. От един час виси пред кабинета ви.
— Точно сега ли? И е дошла без уговорена среща?
— Да, сър. Съгласувах с „Връзки с Конгреса“, от там настойчиво препоръчват да я приемете. Госпожа Валънтайн има голямо влияние на Капитолия.
— Господи! — Джъд поклати глава. Имам преврат на главата, а искат от мен да се срещам с всеки глупак с благородна кауза, който се опитва да пробута проекта си в Мали и се познава с някой конгресмен? — И какво й е влиянието?
— По-добре да не ви казвам.
— Да не играе голф с председателя на Конгреса или нещо такова?
— Йога. С жената на сенатор Маккол.
— Будалкаш се, нали?
— От „Връзки с Конгреса“ не се шегуват.
— Имам ли избор?
— Ами не.
— Е, добре. Прекъсни с Лондон, кажи им, че ще им върнем разговора по-късно. Дай ми пет минути да звънна по телефона, после пусни йогистката при мен и ни прекъсни след десет минути. Или по-добре след пет.
Серина кимна.
— Освен това искам да ми направиш справка за една лобистка, Мариана Лейбовиц. Виж там какво можеш да откриеш.
— Ако е чуждестранен представител, положително ще има досие в Министерството на правосъдието. Ще започна оттам.
— Много добре. — Джъд се наведе напред и понижи глас. — Искам още една услуга. Важно е.
Серина приближи ухо.
— Искам да откриеш къде се намира Бил Роджърсън в момента и кога се връща.
Серина кимна и се дръпна, за да направи път на шефа си. Джъд й благодари беззвучно, само с устни, и влезе забързано в кабинета, без да поглежда към чакалнята за посетители. Настани се удобно в кожения стол с висока облегалка зад бюрото си и пое дълбоко дъх. Извади от джоба си малка смачкана хартийка и се опита да я изглади с пръсти. Разчете с присвити очи надраскания върху нея номер и го набра.