Почти веднага се чу глас:
— Alio?
— Тук е Джъд Райкър от Вашингтон. С Люк ли говоря?
— Oui.
— Папа Туре ми даде номера ви.
— Да, знам.
— Работя по кризата в Мали от страна на САЩ. Обаждам се от Държавния департамент.
— Oui, знам и това.
— Папа каза, че с вас трябва да станем приятели. Каза също, че може да имате ценна информация какво всъщност става в Бамако.
— Става това, че Майга се изложи. Ние го бяхме предупредили какво го очаква. Но той не искаше да чуе. Никога не искат да чуят истината тия президенти. Всеки се смята за непобедим. И ето, сега онзи долен мръсник Идриса е в Кулуба, а Майга е арестант в казармата в Уангара.
— Какъв е проблемът? Дрога, оръжие, джихад?
— Нищо чак толкова възвишено, Джъд. Вие, американците, надценявате хората.
— Може би уран?
— Прекалено високо мнение имате за Идриса и кликата му. Това е семеен скандал, une lute familiale. Идриса е все така бесен заради случилото се след опита за преврат на Диало. Беше тотален провал. Повишението му в началник на Генералния щаб му се е сторило недостатъчно като компенсация. Сега иска да бъде големият шеф. Идриса си е въобразил, че е l’grand homme, алфа-мъжкарят.
— И така, какво ще стане сега?
— Ще кажем на Идриса: разбираме, че Майга се изложи, но сега и ти се изложи. И трябва да си ходиш. И той скоро ще го разбере. Мисля, че може би още утре.
— Вашият посланик в Бамако ще иска утре среща с Идриса? За да му каже да се оттегли?
— О, не. Нашият посланик не става за нищо. Пълен некадърник. Елисейският дворец ще го направи. Ние ще му кажем.
— И вярвате, че ще стане?
— Ще се погрижим да стане.
— Съединените щати също искат Идриса да си отиде и Майга да се върне на поста си. С какво бих могъл да помогна, за да свършим тая работа?
— Ще говорим с него. Дайте ни малко време.
— Радвам се да чуя, че Елисейският дворец е ангажиран и че мислим еднакво. Но трябва да се действа бързо, преди Идриса да е укрепил властта си и да е свикнал с новата си роля.
— Знам за вашия l’eure d’or, доктор Райкър. Имайте търпение. В драмата има и други действащи лица. Не само нетърпеливи американци.
— И кои са те? Британците?
— Ха-ха, не. Британците си правят оглушки, Джъд. Има други. Както и нашите. Вие също трябва да привлечете всичките си хора на ваша страна. Имате много работа за вършене.
— Какво? — попита Джъд, внезапно объркан. — Какво се чува?
— Всеки от нас си има своите междуведомствени конфликти, mon ami. Своите вътрешни съперничества, с които да се бори. Вие се преборете с вашите и аз с моите и тогава с общи сили ще смачкаме Идриса.
— И ще върнем Майга на власт — добави Джъд.
— Може би. Peut-etre.
Серина се появи на вратата. Джъд й кимна с глава.
— Благодаря ти, Люк. Утре ще говорим пак. Au revoir.
Той затвори телефона, приглади с длан реверите на сакото си и стана да посрещне посетителката. Когато надникна в чакалнята, забеляза жена в напреднала възраст, с дълга посивяла коса, облечена в костюм в убит земен цвят и с едри мъниста на шията. Готина бижутерия.
— Ах, госпожо Валънтайн, толкова ми е приятно да се запозная с вас! Разбирам, че Глобалният център за подпомагане и спасяване на деца има неотложен интерес към ситуацията в Мали. Заповядайте, влезте…
12
Щутгарт, Германия
Понеделник, 19:38 ч. по Гринуич
Сърцето на Дейвид Дърам би трябвало да бие учестено. През високата трева той различи сенките на преследвачите си. Дори от седемдесет и пет метра по залез Дърам лесно разпозна грубоватите очертания на автоматичните десантни карабини, които шестимата бойци носеха запасани на дълги ремъци пред гърдите си. Олекотени 5,56-милиметрови версии, не като моята, с гранатомета под цевта. Той изчака силуетите на шестимата да се преместят групово на изток и запълзя в обход на северозапад, без да вдига шум. Новобранци.
След няколко минути провиране като змия през туфите трева Дърам достигна до малък ручей. Тялото му беше като свита пружина. Беше готов за скок. Хвърли бърз поглед вляво, после вдясно и с неподозирана за четирийсет и двете си години и стоте килограма лекота — повечето хора около него го знаеха като Бика — се метна през водата. Пълзейки на лакти и колене, той се изгуби сред тревите на отсрещния бряг. Спря, колкото да премери пулса си — шейсет в минута, както винаги.