От укритието си виждаше целта — жълт флуоресциращ диск, закован на четириметров пилон до северния край на гората, в центъра на който беше нарисувано лицето на Осама бин Ладен. Дърам легна по корем в тревата и се подпря на лакти. Цевта на пушката му се повдигна леко нагоре, той замижа с лявото око. Прицели се. Ръцете му не трепваха. Дишането му беше забавено, сетивата изострени докрай. Внимание. Показалецът му напипа спусъка. Внимание. Готови…
Уааа-уааа! Пронизителният писък на сирената прекъсна концентрацията му. Бил надигна глава над тревата като прерийно куче, после седна и постави автоматичната карабина в скута си.
Какво, по дяволите…?
По високоговорителя се чу равен глас:
— Полковник Дърам, явете се в базата. Отряд „Зебра“, започнете отначало. Сборен пункт: Бета.
Ама какво става тук?
Бил извади от раницата хавлиена кърпа и обърса потта от плешивото си теме. Кърпата стана на зелени и кафяви петна от камуфлажната боя.
Той стана и с неохота повлече крака към „базата“ — войнишка палатка с една гола маса, зад която седеше новобранец на видима възраст не повече от осемнайсет години, с лош дъх и акне.
— Имате командировъчна заповед от Пентагона, сър! — обяви младокът, после добави шепнешком: — От кабинета на министъра. Специална задача.
— Благодаря, ефрейтор. — Дърам грабна от ръката му сгънатия лист хартия.
Каква е пък тая специална задача? Следващата ми мисия в Афганистан е чак след шест месеца!
Той разгъна листа.
ПОВЕРИТЕЛНО!
ДА СЕ ВРЪЧИ НЕЗАБАВНО НА РЪКА
До: Полковник Дейвид Дърам/Командване на Силите за бързо реагиране/Щутгарт
От: Кабинет на министъра на отбраната/Вашингтон, окръг Колумбия
Относно: Командироване по спешност като офицер за връзка в Мали
Явете се в казармата „Пач“ за инструктаж в 20:00 ч.
— Господи! Та това е след половин час! — каза на глас той, без да се обръща към когото и да било. Новобранецът се престори, че не чува. — И в коя шибана част на Афганистан е това шибано Мали, дяволите да го вземат?
— Ъъъ, сър — обади се ефрейторът. Дърам му хвърли бърз поглед, изпълнен с отвращение. — Мали не е в Афганистан. Мали е в Западна Африка.
Дърам примигна. Африка? Той постоя няколко секунди с ръце на хълбоците, вперил поглед в нищото. После отново прочете написаното на листа.
Африка?! Кого, по дяволите, съм ядосал толкова?
13
Кабинет на директора на ЗРК/ДД,
Държавен департамент на САЩ
Понеделник, 15:58 ч. Източно стандартно време
Серина подаде глава в кабинета на Джъд и го изгледа строго, вдигнала два пръста — знака на победата.
— Работна група, след две минути.
Джъд се надигна иззад бюрото, стиснал телефонната слушалка между рамото и ухото си, и закрачи напред-назад, доколкото му позволяваше дължината на кабела. На плота бе разгъната огромна карта на Западна Африка. Върху нея се издигаше висок куп поверителни доклади на ЦРУ, подпечатани с червен гриф СЕКРЕТНО — САМО ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ. На ръба на бюрото като по чудо се крепеше полуизяден сандвич.
Джъд кимна любезно, макар и леко пренебрежително, на напомнянето й.
— … Да, Саймън, разбирам, че Лондон не е в паника от събитията в Мали и че си имате други проблеми, но нима правителството на Нейно величество не се бои от разрастване на кризата, която да засегне и съседни държави? Ефектът на доминото би могъл да опустоши Западна Африка, ако си затворим очите пред този преврат. Знаем какво се мъти в Сиера Леоне и Нигерия. Знаем, че Форин Офис следи внимателно случващото се там.
— Наистина, Джъд — каза Саймън Кени-Уадингтън, шефът на отдела за Западна Африка в британското дипломатическо ведомство, — ужасно сме загрижени от случилото се тази сутрин. Противна история. Още щом научим подробности, положително ще излезем с максимално твърда декларация. Всяко нещо с времето си.
— Чакаме да я прочетем. Трябва да вървя, Саймън. Поне кажи с две думи какво се чува при вас.
— По наша оценка Либия е в дъното.
— Либия? Наистина ли? — Джъд поклати глава.
— Да, Либия. Онези нахалници от либийското разузнаване се опитват да се възползват от ситуацията с туарегите. Да дърпат конците отдалече, както Кадафи навремето, така мислим ние.
— Е, добре, Саймън. Бих желал да се запозная с подробната ви оценка. Можеш ли да помолиш твоите приятели да подават всичко, което открият, до нашите хора?