— Разбира се. Но може да отнеме дни.
— А какво става с генерал Умар Диало? Предполагам, че твоите хора го държат под око?
— Трябва да проверя — каза Саймън.
— Ако обичаш. И чуеш ли нещо ново, каквото и да било, веднага свиркаш, нали, Саймън?
— Чао, Джъд. И късмет. Жалко, че се забърка тая каша. Но това е Африка, нали разбираш?
Джъд остави слушалката и се отпусна унило на стола си.
Серина се появи отново на вратата.
— Вече закъснявате. Работната група за Мали ви очаква.
— Откри ли нещо за Роджърсън?
— Нищо съществено. Ето клиентите на Мариана Лейбовиц — добави тя, като му подаде списък от една страница. — Получих го от Министерството на правосъдието. Регистрация на чуждестранните представителства.
Джъд сгъна листа, без да го чете, и го пъхна в джоба на сакото си.
— Ами Роджърсън? Успя ли поне да откриеш къде се намира?
— Знам само че участва като посредник в някакви мирни преговори. Но не е ясно къде. Очевидно мисията му е деликатна, понеже не споделят никакви подробности.
— Какви мирни преговори?
— Не знам.
— И къде се провеждат?
— Нали ви казах, доктор Райкър, не знам. Явно е тайна. Никой не говори по въпроса. Не знам и кога трябва да се върне.
— Не знаеш или още не знаеш?
— Ето че вече наистина закъснявате. Хайде, да вървим!
Джъд влезе в залата за съвещания и пристъпи към единствения празен стол в челото на масата. Помещението беше пълно с хора. Всички места за сядане бяха заети, покрай стената имаше и правостоящи. Работната група за Мали набъбваше с часове. А кризата едва започваше.
Джъд взе думата:
— И така, колеги, благодаря ви, че се събрахте отново на това второ поредно съвещание на работната група. В Бамако е осем вечерта. Предполагам, че всички сте чули изказването на Идриса. Преди да отпътувам за Бамако, има ли нещо ново, което си струва да знам?
— Регионалният отдел все още няма какво да каже, доктор Райкър — каза един от служителите, седнали около масата.
Това предизвика шумолене на хартия сред външния кръг.
— Добре, благодаря на регионалния отдел — отвърна Джъд, след което се обърна към продълговатата маса. — Нека засега да държим изкъсо посланиците ни в Етиопия и Нигерия, а в същото време да видим дали делегацията към ООН няма да добави нещо. Може да е твърде рано, но ако не ги притискаме, скоро ще забравят за Мали.
— Дакар и Акра докладват, че границата е отворена и трафикът върви нормално — обади се друг служител.
— От „Мутри и Дрога“ долавяме усилен електронен трафик — отвърна представителят на Службата за борба с тежките престъпления, използвайки популярния й прякор. Тези ги нямаше на предишното съвещание. — Имаме индикации за голяма пратка наркотици, която се движи през Северен Нигер по посока към Мали. Може да са руснаци или колумбийци, най-вероятно със съдействието на нигерийци от щата Кацина. Налице са и признаци за увеличен наркотрафик по традиционните контрабандни канали. Нашето заключение е, че се мъти нещо.
— Това не е добре — поклати глава Джъд. — Какво друго имаме по линия на дрогата?
— Нищо.
— Някаква връзка с Идриса?
— Засега не се знае.
— Някаква връзка с трафик на оръжие?
— Засега не се знае.
— Е, добре, минаха шест часа, а все така сме на тъмно. Засега всичко са спекулации. Притискайте разузнаването за нещо конкретно. Някой друг?
— От правния отдел предлагат да им спрем помощите.
— Толкова скоро? — запита Джъд.
— Да. Трябва да излезем с декларация за преврата. След като имаме декларация, влиза в сила съответният акт на Конгреса и сметките се замразяват.
— Е, нещата още са твърде динамични, за да излизаме с декларация. Това не е преврат, докато ние не кажем, че е — отвърна Джъд, може би прекалено твърдо. — Други мнения?
Тишина.
— Има ли тук хора от Северна Африка? Нещо за Либия?
Тишина.
— Нещо друго, преди да се обърнем към посолство Бамако?
— Тук са хората от Отдела за връзки с обществеността. Още не сме съгласували изявлението на държавния секретар.
— Още не сме пуснали изявление? — попита Джъд, като повдигна раздразнено ръце с дланите нагоре.
— Още не. Имаме двайсет и три одобрения и едно възражение. Някое от регионалните бюра имало запитване за прецеденти и искало още време, за да огледа формулировката.
— Това трябваше да е станало преди часове! — каза Джъд, който с мъка сдържаше гнева си. — На кого трябва да се обадя, за да задвижа нещата?