— Ще държим връзка със службата ви.
— Добре. Друго?
— От „Борба с тероризма“ потвърждаваме нашите контакти и поддържаме открита линия с военните в Мали.
— Кой тук е от „Борба с тероризма“? — попита Джъд.
Вдигнаха се две ръце на хора, седящи около масата и още четири от външния кръг. Шестима души? За някаква си там африканска работна група?
— Това ли е всичко? — запита той, без да се обръща конкретно към някого.
— От „Борба с тероризма“ искаме да сме сигурни, че нашето политическо решение няма да пречи на текущи операции за сигурност в Сахара. Загрижени сме относно евентуални последици за съседните държави от прибързана реакция.
— Като вас мислят всички около тази маса. Искам всеки един да изчака в пълна готовност, докато не направим задълбочена оценка на ситуацията. Погрижете се и хората ви на терен да разберат това. Такива са указанията на Ландън Паркър.
Без да дочака реакция, той се обърна към видеомонитора.
— Посолство Бамако, готови сме да чуем информацията ви. Посланик Джеймс?
Всички глави около масата се извърнаха към големия екран.
— Благодаря, доктор Райкър. В обръщението си към нацията генерал Идриса потвърди, че той е свалил президента Майга и се е обявил за държавен глава и председател на Съвета за възстановяване на демокрацията. Вече официално използват съкращението СВД. По-голямата част от министрите в правителството се укриват, но знаем, че Идриса се опитва да придума някои от тях да останат на ключовите си постове, като им предлага и дебели пликове с пари. Външният министър е още в Китай и е малко вероятно да се завърне. Би било добре от посолството в Пекин да изпратят някого, за да го издири.
Джъд се обърна към групата.
— Би ли се свързал някой от вас с Източна Азия, за да уреди това? — После, отново към екрана: — Какво друго, Бамако?
— Идриса вече се опитва да замаже ситуацията като плавен преход. Убедена съм, че утре сутринта ще събере дипломатическия корпус, за да оправдае преврата, като вероятно ще използва същия сценарий, който чухме по телевизията. Медиите отново са в ефир, но ако не броим обръщението на Идриса, националната телевизия предава само повторения на „Далас“, дублирани на френски. Полковник Хюстън е с мен и ще ви осведоми за обстановката по отношение на сигурността.
— Благодаря, госпожо посланик. По улиците в момента е спокойно, слънцето залезе в осемнайсет и четирийсет, преди около деветдесет минути. Властите не са, повтарям, не са наложили комендантски час, макар че по улиците има засилено полицейско присъствие. Двамата с регионалния координатор по сигурността успяхме безпрепятствено да обиколим преди около час няколко района на града. Блокадите на пътищата в голямата си част са вдигнати, с изключение на онези около двореца и летището. От жандармерията с черните шапки няма и следа, по главните артерии са разположени редовни военни части. По шосето към двореца са си все така Червените барети.
— Идриса очевидно се опитва да покаже на града, и най-вече на нас, че животът върви нормално — добави посланичката.
— Именно, госпожо — потвърди Хюстън. — Поне в столицата. От Кидал, Мопти и Гао също идват сведения за нормален автомобилен трафик, пазарите са отворени и работят. В Тимбукту обаче положението е много по-различно. По всички основни шосета, водещи към града, има силно военно присъствие. Дворецът на губернатора и Голямата джамия са заобиколени от две роти командоси. Придадените към тях наши съветници са били помолени да останат в казармите, но предават от там.
— А какво е положението със „Скорпионите“?
— Специалните сили за борба с тероризма „Скорпиони“, базирани в Тимбукту, все още се водят самоотлъчили се. Опитваме се да установим местоположението и статута им, но имаме противоречиви сведения. Може да са тръгнали на север в бойна колона или пък на югозапад, към границата с Буркина Фасо. А може и да са се разделили на две части. Като претекст да се отърват от нашите хора.
— Благодаря, Бамако — каза Джъд, който забеляза, че Серина се бе вмъкнала в залата и се насочваше с бърза стъпка към него. — Американски граждани?
— Все още нямаме сведения за възникнали проблеми с американски граждани, нито пък има основание да се вярва, че ще станат обект на преследване — отвърна посланичката.
— В Ситуационния център на Белия дом, след петнайсет минути — прошепна Серина в ухото му Джъд я изгледа въпросително. Тя вдигна рамене. — Не казват. Трябва да е нещо важно.
— Посолството е издало официално предупреждение да не се пътува до Мали, но за онези американски граждани, които вече са тук, не препоръчваме нищо извън обичайната бдителност — продължи посланичката.