Скоро Папа научи, че да се открие вода в Африка е не толкова въпрос на наука, защото вода има навсякъде, дори на най-сухите места, а на политика. И така, любознателното момче от село се залови — къде случайно, къде по принуда — да изучава хората, които управляваха Африка, и техните мотиви. А къде по-добре би могъл да научи уроците на властта, ако не в Нигерия?
В този африкански аналог на Тексас всичко е голямо, лъскаво, безочливо, захранвано от същата отровна комбинация от лесни петролни пари и банална човешка алчност. За десетте години, прекарани в Нигерия, Папа Туре стана свидетел на два преврата, видя губернатори със заграбени петролни концесии и генерали, натрупали състояния от милиарди долари. Видя как Нигерия, която получаваше по 400 милиарда долара годишно от петрол, нямаше нищо построено с тези пари. Средният нигериец на практика бе обеднял, откакто изпод земята бликна черното злато.
Папа Туре тайно се готвеше за деня, когато триизмерните сеизмологични изследвания щяха да го отведат до петролно находище вместо до поредния водоносен слой. Беше твърдо решил да направи единственото разумно нещо: да изтрие незабавно данните от компютъра.
Освен това беше лесно за един африкански хидролог да се върне триумфално у дома с доктората под мишница, за да спомогне за напредъка на родината си. Но времето, преживяно в Нигерия, бе развило у Папа Туре определено подозрение към мотивите на хората с власт наред със съзнанието, че човешката алчност е безкрайна, дори в най-бедните държави.
Тъжните събития от тази сутрин само потвърдиха за пореден път истинността на всичко това, и то в собствената му страна. За да оцелее, човек трябваше да има много приятели като Люк Боске и Джъд Райкър. Или като професор Би Джей ван Холън, който го прие за свой приятел в Нигерия и го запозна с толкова много и толкова важни хора. Бог да го прости, Аллах ярхаму. Както и, разбира се, с красивата Джесика Райкър. Човек трябва да поддържа приятелствата като тези, за да върви напред в този несигурен свят. За да има различни варианти пред себе си.
Той, разбира се, щеше да помогне на Джъд, на своя приятел. Но дълбоко в душата си Папа вече знаеше, че трябва да направи и още нещо: да насочи Джъд в правилната посока, за да помогне и на страната си. Както и на себе си.
Светлините угаснаха и тълпата избухна в радостни възгласи. Всички извиха вратове, очаквайки появата на музикантите. В този момент дойде барманът с поднос, за да отнесе празните бирени бутилки, които заемаха почти цялото пространство върху малката масичка. Когато вдигна натоварения поднос, отдолу остана кафяв плик, издут от нещо, което можеше да бъде само дебела пачка банкноти. Без да сваля очи от сцената, Папа плъзна плика по масата и го постави в джоба на сакото си.
На сцената се качи африканец на не повече от двайсет години, стиснал китарата си за грифа. Приседна върху високото столче и засвири. Ритъмът беше блусов, докато текстът възпяваше славните времена на империята Манде от тринайсети век и пресъздаваше легендата за нейния основател, храбрия воин Сундиата Кейта, краля на кралете.
Заслушан в историята на изгубената империя под краката си, Папа имаше усещането, че на плещите му лежи самото бъдеще на Мали. Знаеше, че утре ще бъде отново на път, отново на работа. Но тази вечер той се облегна назад, притвори очи и се унесе в музиката. Тази вечер принадлежеше на блуса.
15
Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия
Понеделник, 16:26 ч. Източно стандартно време
Джъд слезе от черния седан, с който измина петте преки от централата на Държавния департамент до страничния вход на Белия дом. Тъй като Сикрет Сървис бяха затворили Пенсилвания Авеню между Седемнайсета и Петнайсета улици по съображения за сигурност, превръщайки въпросната отсечка в придатък към Лафайет Скуеър, той бе принуден да извърви пеша последната пряка.
Мина покрай сергия за сувенири. Вятърът развяваше тениски с шеговити изображения; върху една от тях имаше силует на камила с две кръстосани линии на оптически прицел, отдолу с надпис: ПРИТЕЖАВАМ РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА ЛОВ НА ТЕРОРИСТИ. Провря се през група шумни тийнейджъри на училищна екскурзия, всичките облечени с еднакви блузи в неоново розово и електриково зелено.
На Западната порта той вдигна баджа си пред стоманените решетки и тъмните стъкла на караулката. Механизмът избръмча шумно, портата се отвори и после се затръшна зад гърба му. Вече се намираше в градината на Белия дом.
Право напред алея за коли водеше към Западното крило. Вляво от него тълпа туристи зяпаха през ограда — събуди тази сутрин, помисли си той. Над дигитални часовници се виждаха имена на градове: ВАШИНГТОН, БАГДАД, МАНИЛА. Нещо става днес във Филипините.