Но поне до момента в Африка се бе запазило относително спокойствие. Ако не се брояха безразсъдните сомалийски пирати покрай бреговете на Източна Африка, докладът в ръцете на Джъд сочеше, че отвличанията на хора все още не са сериозен бизнес в тази част на света. Терористи на „Ал Кайда“, опериращи от базите си в Алжир, бяха отвлекли някой и друг европейски турист и един австралийски дипломат. Но тези изолирани случаи все още не се бяха превърнали в закономерност. За „Ансар ал Сахра“ все още нямаше данни да са отвлекли когото и да било. Цифрите бяха крайно недостатъчни, за да се направи заключение дали Кейт Маккол е била отвлечена за пари или за съмнителна слава. Нямаше как да се знае. Защо им бе притрябвало да отвличат дъщерята на американски сенатор по време на държавен преврат? И изобщо имаше ли връзка между двете събития?
Мислите му бяха прекъснати от Серина.
— Доктор Райкър, търсят ви от Лондон. Добре би било да приемете разговора.
— Саймън Кени-Уадингтън? Не е ли твърде късно за един британец да е още на работа?
— Не е Форин Офис. Някой си Умар Диало е на телефона.
Джъд пусна доклада в скута си. Диало?!
— Задръж го за минута, после ме свържи.
— Райкър.
— Здравейте, доктор Райкър, тук е генерал Умар Диало. Знаете кой съм, нали?
Джъд не отговори веднага. Нека да се поизпоти малко.
— С какво мога да ви помогна, генерале?
— Всъщност, доктор Райкър, обаждам се, понеже аз бих могъл да ви помогна.
Джъд мълчеше. Без да се смути ни най-малко, Диало продължи:
— Много съм притеснен от днешните събития в Мали. Следя ги с тревога от дома си в Лондон. Разочарован съм, че нашата демокрация се оказа толкова крехка. Разочарован съм от Мамаду. Това, което е сторил днес, не му прилича. Искам да ви помогна да решите проблема.
— Какво можете да ми кажете за случилото се тази сутрин, генерале?
— Доктор Райкър, аз съм се оттеглил от военна служба. Сега съм цивилно лице. Редови гражданин. Живея в Лондон и градя новата си кариера.
— Много добре. И така, какво според вас се е случило?
— Майга допусна грешка. Мамаду Идриса има голяма власт и много приятели. Не можеш да уволниш такъв човек и да очакваш, че ще си иде мирно и тихо.
— Да не искате да ми кажете, че президентът Майга сам си е виновен за днешния преврат? — попита Джъд, който с огромно усилие на волята си налагаше да запази спокойствие.
— Не, доктор Райкър, не — каза Диало. — Демокрацията е нещо красиво. Тя е като цвете. Нуждае се от поливане. От закрила. С недопустимите си действия Идриса стъпка това цвете. Казвам ви това само за да ме разберете. Майга постъпи прибързано. Има си начини да се решават тези проблеми. Може би Бубакар е научил твърде много в Ню Йорк. Може би сестра ми не успя да го вкара в пътя.
— Сестра ви? Имате предвид госпожа Майга?
— Да, тя ми е сестра. Израснали сме заедно. Обичам я много, но тя не е в състояние да контролира глупостта на съпруга си. Сега и тя е в беда. В безопасност е, но в беда.
— А какво ще ми кажете за генерал Идриса?
— Ами беше ми заместник. Аз го обучих. Той ми е като брат. Работлив и патриот. Но се увълчи, стана алчен. Беше добър човек, но дребнав и неуверен в себе си, разбирате ли? И се остави на външни сили да го развратят. Корумпира се. Много.
— И всъщност защо ми се обаждате, генерале?
— Искам да помогна. Чувам, че сте умен. Чувам също, че вие сте големият човек на американците. Вярно ли е?
— Какво точно предлагате? — попита Джъд.
— Всичко, което може да ви потрябва и съм в състояние да ви осигуря — отвърна Диало.
— И какво искате в замяна?
— Искам само да възстановя демокрацията в моята скъпа родина. За себе си не искам нищо.
— Добре — каза Джъд. Е, и?
Мълчание.
И пак мълчание.
— Ако народът на Мали ме призове, то аз, разбира се, бих приел да служа отново на родината. В каквото и да било качество. — Значи това била работата. — Скоро ще има нужда от неутрална фигура, която да се намеси, за да запълни вакуума. Знам, че вашите приятели, нашите приятели, в Париж и тук, в Лондон, биха приели с радост помощта ми. Всички вие ще имате нужда от мен, ако не днес, то много скоро.
— Искате да кажете, че имате официалната подкрепа на френското и британското правителства, за да договорите край на преврата? — попита Джъд. Я сега да те видим колко си нагъл?