— О, доктор Райкър. Още е твърде рано за такова нещо. Тези неща идват с времето.
Нямаш нищо на ръка.
— Е, благодаря ви за обаждането, генерале. Ще приемем за сведение предложението ви да ни съдействате.
— Знам, че скоро пак ще говорим. На добър час, доктор Райкър.
— Иншалла, генерале.
18
Крайбрежна алея, Джорджтаун,
Вашингтон, окръг Колумбия
Понеделник, 21:37 ч. Източно стандартно време
Джъд седеше сам в някакъв бар с изглед към Потомак, пред него на плота имаше бира във висока чаша. Само една, колкото за проясняване на мозъка, после обратно в офиса. Обичайната тълпа от адвокати и туристи вече се беше изнесла и в бара бяха останали само редовните пиячи. Главно студенти и алкохолици на средна възраст.
До пристана се приближи малка яхта и от нея се изсипаха половин дузина шумни жени, очевидно връщащи се от парти. „Ууу-ууу!“, извика една от тях, облечена с миниатюрни розови шорти с надпис „Джорджтаун“ отзад.
Сахарската пустиня едва ли би могла да бъде по-далече.
Може би ще си поръчам и втора.
— Джъд! — прекъсна мислите му познат глас.
Той се извърна на високото столче и видя Мариана Лейбовиц, деликатно обхванала с дългите си пръсти чаша мартини.
— Какво изумително съвпадение, скъпи! Надявах се утре да намина да те видя, а ето че те срещам! Че се срещаме!
— Здрасти, Мариана. — Беше облечена с тесен червен костюм с панталон, с голяма брошка във формата на пеперуда на ревера. — Голям късмет наистина.
На метър и нещо зад нея беше застанала висока, поразително красива чернокожа жена със скъп строг костюм и сплетена на тънки плитки коса, привързана на тила в конска опашка. Макар дрехите й да излъчваха самоувереност, погледът й беше сведен покорно надолу. Мариана проследи погледа на Джъд.
— Е, добре, Джъд — каза тя, като приседна на високото столче до него и свали маската на престорена невинност. — Познаваме се, няма нужда да се баламосваме. Разбира се, че тази среща не е случайна. Няма да обиждам интелигентността ти. Разполагам с информация. Знам, че не можеш нищо да ми кажеш, но можеш поне да ме изслушаш.
Мариана се наведе напред, достатъчно близо, за да долови Джъд нотки на ванилия и жасмин в парфюма й.
— Първо, надявам се, че твоите приятели в Лангли са ти разказали за контрабандните канали на Идриса. Аз вече ти намекнах за това, но истината се оказа много по-гадна, отколкото си я бях представяла. Страната е залята с хероин и кокаин, а Идриса държи целия Север. Там нищо не се случва без неговата благословия. Смятай сам. Най-после президентът бе започнал да събира подкрепа, за да го отстрани. Това е истинският повод за преврата, Джъд. Не вярвай на нищо от глупостите, които ще чуеш.
Джъд кимна леко, колкото да й каже: Слушам, но нищо не потвърждавам. Не че и той знаеше истината.
— Второ, знам от сигурен източник, че часове след преврата товарни самолети „Ан“ са кацнали на отдалечено летище, северно от Тимбукту. Това е станало, въпреки че всички летища на Мали са били уж затворени, а въздушното пространство на страната е било недостъпно за чужди самолети. Не знам какво са превозвали тези „Ан“-ове, но цялата история ми звучи адски подозрително. Някой много е държал тези самолети да се приземят тайно, далече от погледа на американците. А пък е абсолютно изключено който и да било да предприеме каквото и да било на север без знанието и разрешението на Идриса. Трябва да изхождаш от презумпцията, че генералът е набъркан до шия в случващото се.
Джъд отново кимна с каменно лице. Божичко, тая жена знае повече от мен.
— И трето, Джъд: пази си гърба. Знам, че си още нов в политическите кръгове тук, във Вашингтон, но трябва да се учиш бързо. — Тя се огледа драматично, сякаш барът беше пълен с врагове. — Нашите военни са изложени на огромен натиск да се налагат по-агресивно в Западна Африка и да не допускат територията й да се превръща в убежище за бандити. След години, прекарани в обучение на специални части, и похарчени милиони долари Капитолият пришпорва Пентагона и Белия дом да покажат някакъв резултат. Конгресът не обича да троши пари в гонене на призраци. Сенатската комисия по външна политика, и особено председателят Маккол, настояват за нови скалпове.
Тя не знае всичко.
— Ние сме наясно, че Роджърсън е бил прекалено дълго на дипломатическа служба. Той е напълно изхабен. Кой според теб осигури на президента Майга място до държавния секретар на срещата на високо равнище в Джакарта? Роджърсън? Не, аз бях. Роджърсън Дори не разбра как стана цялата работа. Военните ще го изядат жив, ако научат. А също и французите. Добре че в момента е ангажиран в Южна Африка. Имаме късмет с теб, Джъд.