Главата на Джъд бе замаяна от бирата и от потопа информация. Твърде превъзбуден, за да си легне, той се върна в офиса за пореден опит да разплете конците.
Върху огромната бяла дъска на стената начерта диаграма на всички основни играчи: Идриса, Майга, Диало, Червени барети, жандармерия, „Скорпиони“, парламент, местни медии, туарегски сепаратисти, „Ал Кайда“, „Ансар ал Сахра“, наркотрафиканти, руснаци, Нигерия, Франция и Великобритания. Отстрани нарисува голям правоъгълник и написа в него „Съединени щати“. Много от квадратчетата бяха съединени с линии и стрелки. Но имаше и големи червени въпросителни. Получи се пълна бъркотия.
Нищо нямаше смисъл.
На вратата се почука.
— Доктор Райкър, имате ли нужда от нещо?
— Серина, какво правиш още тук? Върви си у дома.
— Ще си тръгна, когато и вие си тръгнете.
— Скоро си тръгвам. Дай ми още десет минути.
Погледна часовника на стената. Беше още рано да звъни на Лариса Джеймс. Трябва да й се обадя преди следващата работна група.
Върху лимоненозелено самозалепващо се листче състави списък: Лариса, Папа, Люк, Саймън, Сънди. Помисли малко, после бръкна в джоба си и извади сгънат лист хартия.
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
Чуждестранни представителства
Регистрация
ТИТУЛЯР:
Лейбовиц Асошиейтс Интернешънъл,
Мариана Лейбовиц — президент,
1599 Северозападна Кей Стрийт, Вашингтон, окръг Колумбия
НАСТОЯЩИ ЧУЖДЕСТРАННИ КЛИЕНТИ:
БПО Индъстриъл, Рио де Жанейро,
Бразилия Карибиън Фърст Холдингс, Кайманови острови
Кралство Бахрейн, Манама,
Бахрейн Народна партия на Латвия, Рига, Латвия
Република Мали, Бамако, Мали
Сумаята Корпорейшън, Джакарта, Индонезия
Сън Сити Банк, Женева, Швейцария
БИВШИ ЧУЖДЕСТРАННИ КЛИЕНТИ:
АКЗЕнерджи, Лил, Франция
Бамако Сън Банк, Бамако, Мали
Съюз за демокрация на Зимбабве, Хараре, Зимбабве
Движение за свободно Конго, Лубумбаши, Конго
Република Хаити, Порт-о-Пренс, Хаити
Република Нигерия, Абуджа, Нигерия
Сандерсън Огата Фара, Насау, Бахамски острови
ЗБР Интернешънъл, Виена, Австрия
Джъд се върна на списъка с телефонните разговори, които трябваше да проведе. Задраска Саймън и добави Мариана.
Плановете му за следващия ден бяха прекъснати от ново почукване на вратата; преди да бе имал време да отговори, в кабинета му влезе Ландън Паркър.
— Райкър, още ли си тук? Много добре.
— Здравейте, господин Паркър.
— Слушай, Райкър, знам, че работиш упорито по случая „Мали“. Държавният секретар и целият седми етаж проявяват жив интерес към тая история. Държавният секретар е загрижена. Силно загрижена. Утре ще произнася голяма реч за демокрацията в Мексико Сити и това, което се чува от Африка, никак не й харесва. Току-що е разговаряла е помощник държавния секретар Роджърсън. Оказва се, че Бил ще се забави малко по-дълго, отколкото си мислехме. Това значи, че Мали е изцяло твое. Държавният секретар иска да останеш начело на групата и да работиш за разрешаване на проблема.
— Благодаря, сър. Разчитайте на мен.
— Ще трябва да идеш до Бамако. Не можеш да седиш тук, във Вашингтон, и да решаваш реални проблеми. Тия неща не се вършат от бюро. Трябва да се иде на място.
— Да, разбира се.
— Трябва да установиш какво, по дяволите, се мъти там. Срещни се с тоя генерал Идриса и виж какво иска копелето. Държавният секретар е обезпокоена. Все пак сме в двайсет и първи век. Не можем да допуснем в Африка отново да се вихрят преврати. Това да не е „Кучетата на войната“ на Форсайт?! Чете ли показанията на държавния секретар пред Сената от миналата седмица? Тя казва: никакво домино в моята смяна. Разбираш ли, Райкър?
— Да, сър. Никакво домино.
— Утре в речта си ще обяви новата ни политика на нулева толерантност към превратите. Никакви компромиси е демокрацията.
— Да, сър. Никакви компромиси.
— Залогът е твърде висок, за да рискуваме издънка в Мали.
— Ясно, разбирам.
— И още нещо, Райкър…
— Да?
— Не си мисли, че понеже е Африка, никой не обръща внимание. Този път прожекторът е насочен натам, Райкър. Звънят ни от Белия дом, побеснели са. Сенатор Маккол е побеснял. Вече се бил обаждал на държавния секретар по личния й телефон, става въпрос за дъщеря му. Натиска я. Трябва да ни дадеш нещо, с което да му затворим устата. Държавният секретар го е уверила, че изчезването на дъщеря му е върховен приоритет. Няма да пестим сили и прочие ала-бала. Не се съмнявам, че е звънял и на ФБР, ЦРУ, дори Пентагона, за да ги притиска. Сега ти си на ход, Райкър.