— Разбирам.
— На твое място, Райкър, щях вече да съм излетял.
— Да, сър, действам по въпроса.
— Състави план и го изпълнявай. Тази каша трябва да се оправи бързо.
Ти ли ми казваш колко е спешно?
— Вземам първия полет утре сутринта.
— И тази вечер има още полети за Париж и Лондон. Службата ми ще се обади на „Дълес“ и ще им каже да задържат последния самолет. Готов си за път, нали, Райкър?
— Абсолютно!
— И още нещо. Ние не те пращаме сам, Райкър. От Пентагона са ти зачислили специален офицер за връзка.
— Не ми трябва придружител.
— Показваш добри инстинкти, Райкър. Това ми харесва. Дръж военния на къса каишка. Но винаги е от полза да имаш едра горила в униформа до себе си. Не ми се обиждай, но няма как да пратим сам цивилен професор да разговаря с генерал. Военният е за присъствие, за груба сила, Райкър. Да се надяваме, че е едър и грозен. От Щутгарт пишат, че се казвал Дърам. Полковник Дейвид Дърам от „Специални операции“. С голям опит от Афганистан. Явно поназнайва това-онова за бандити и главатари на хунти. Дърам ще чака в Германия, готов да те пресрещне при краткия ти престой в Европа.
— Разбрано, сър.
— Но мисията си е твоя. Делегацията е на Държавния департамент. Пентагонът има само спомагателни функции. Ти командваш парада. Гледай да го набиеш това в главата на Дърам от първия момент.
— Ясно.
— Не можеш да знаеш какви нареждания е получил. Използвай го, но не допускай той да те използва.
— Не, в никакъв случай. От ЦРУ пращат ли някого?
— Не. Разполагаш с шефа на бюрото в Бамако. Не ти трябва човек от Лангли.
— А Лилава клетка? Те какво ще правят?
Паркър не отговори веднага. Лицето му беше безизразно.
— Не знам нищо за никакви лилави клетки. Не си напъвай мозъка излишно, Райкър. Ако има нужда да знаеш нещо, те ще те информират. Ти се концентрирай върху задачата си. А това е Идриса.
— Така и ще направя. Благодаря ви. Благодарете от мое име и на държавния секретар. За доверието. Няма да я предам.
— Сега е твоят шанс да изпробваш теорията си за златния час. Успех, Райкър. Америка е символ на демокрацията, нали знаеш?
С тези думи Паркър се изнесе от кабинета му, преди Джъд да бе успял да отговори.
— Серина! Донеси ми пътната чанта. И ми трябва кола за „Дълес“ веднага. Заминавам за Бамако.
— Ще позвъня на „Ер Франс“.
Той помисли за миг и каза:
— Този път не през Париж. Предпочитам Лондон. Предвиди поне четири часа престой. Искам да се видя с един човек. Обади се на командването на „Специални операции“ в Щутгарт и им кажи, че летя през Лондон. Там ще се срещна с въпросния полковник Дърам. Кажи им, че не бива да закъснява.
Джъд отново погледна часовника. По дяволите. Погледна и списъка с имена в ръката си. Утре ще им звъня.
Най-отгоре в списъка той добави още едно име: Джесика.
Част втора
20
Международно летище „Дълес“ Вирджиния
Вторник, 00:03 ч. Източно стандартно време
Стюардесата беше с обичайната тъмносиня униформа на „Бритиш Еъруейз“, но си бе вързала рубиненочервено шалче на врата. Надвеси се над Джъд и му предложи шампанско. Той погледна подскачащите мехурчета в тясната висока чаша, после вдигна глава и срещна погледа й.
— Какво ще обича господинът? — каза тя с дяволита усмивка и едва доловим източнолондонски акцент.
Джъд изправи гръб. Погледна отново шампанското, после рубиненото шалче и отново срещна очите й. Беше все така усмихната, наклонила закачливо глава на една страна. Джъд издаде напред устни и бавно поклати глава.
— Ако размислиш, ще ми кажеш, нали, сладур?
Хайде на работа.
Джъд измъкна блекбърито от джоба си, прекара палец по екрана и намери номера на Сънди, анализатора от ЦРУ. Написа:
Излт за Бамако. Свбд ли си?
Натисна SEND. Подпрян на облегалката за ръце, той проточи шия към пътеката между седалките, търсейки с поглед стюардесата.
По уредбата се чу глас: „Добре дошли на борда на полет двеста и осем за „Хийтроу“. Извиняваме се за закъснялото излитане тази вечер. Имахме забавяне по административни причини на международно летище „Дълес“, но проблемът вече се реши. Моля да изключите електронните устройства…“ Джъд изключи от вниманието си дърдоренето на стюардесата, за да подготви мислено списък на нещата, които трябваше да свърши с пристигането си в Лондон. Точно в този момент телефонът му обяви с писклив гонг пристигането на есемес: