— Да. Не питай. От кабинета на държавния секретар настояват да се действа незабавно, затова взех един от последните полети късно снощи.
— Не беше ли точно това, което винаги си искал? Бързо реагиране, нали така? Не беше ли това причината изобщо да се хванеш с Държавния департамент?
— Ъъъ, да. Разбира се, че е така.
— Ами тогава какво му мислиш толкова? Сега е твоят шанс, Джъд! Сега е твоят златен час.
— Да, да, знам.
— И така, какво планираш?
— В какъв смисъл?
— Имаш ли план за действие, Джъд? Очевидно първата ти стъпка трябва да бъде да пресечеш ходовете на Идриса за консолидиране на политическа подкрепа. Вероятно вече е раздал подкупи на хора в законодателните органи и медиите. Следователно какъв е твоят насрещен ход?
— Работим по въпроса.
— Надявам се. Очевидно трябва да го постреснеш малко. Да го заплашиш със санкции, евентуално с обвинения в извършено престъпление и замразяване на активи. Но трябва да му дадеш и изход. Какъв е изходът?
— И по това работим — каза без особена убеденост Джъд.
— Е, добре. Вярвам в теб. А както се вижда, държавният секретар също ти има доверие. Чудесно е, че е изпратила теб. Просто си свърши бързо работата и идвай при нас на плажа. Липсваш ни.
— Благодаря ти за окуражителните думи, Джес. Ще се опитам.
— Няма защо.
— Беше права за Идриса.
— Знам. Имаш си другарче от Пентагона, нали?
— Какво?
— Другарче от Пентагона — повтори Джесика. После бавно попита: — Кого ти изпратиха?
— Защо се интересуваш?
— Няма да изпратят цивилен професор да се изправи сам срещу военна хунта. Всички знаем това.
— Да, да. Някакъв полковник, имаме среща тук, в Лондон.
— От „Връзки с обществеността“ ли?
— От „Специални операции“. Казва се Дърам.
— Това е хубава новина. Използвай го. И да се надяваме, че е едър мъж. Това ще ти помогне пред Идриса. Той винаги ми е правил впечатление на мутра. И то мутра с комплекси. Най-гадната комбинация.
— Да, да — повтори Джъд, леко озадачен. — Ти познаваш ли генерал Идриса?
— Аз ли? О, не. Само от вестниците. Да пратиш много поздрави от мен на Папа. Гледай този път да се видите.
— Непременно. Прегърни децата от мен.
— И не забравяй, че си в Африка, Джъд. Дори когато разговаряш с приятели като Папа.
— Какво искаш да кажеш?
— Трябва да проникнеш под повърхността, за да разбереш какво става в действителност. Нещата никога не са такива, каквито изглеждат. А пък никой няма да ти каже истината.
— Да, знам.
— Ти си оставаш аутсайдер.
— Да, да.
— Всички ще ти казват „да“ дори когато искат да кажат „не“.
— Помня това. Всъщност се радвам, че пак отивам там.
— Притесняваш ли се от нещо?
— Не, не мисля.
— Скъпи, това е първото ти пътуване до Мали след… нали се сещаш? Бомбата.
— Знам. Всичко ще е наред.
— И… Джъд? — продължи тя. Гласът й вече звучеше плътно, сериозно.
— Да, Джес?
— Дръж Роджърсън под око. Не се дръж като новобранец.
— Знам.
— Пази си гърба този път. Не се оставяй отново да те изолира.
Джъд кимна на себе си.
— Обичам те.
— И аз.
Трак.
23
Бамако, Мали Вторник, 12:14 ч. по Гринуич
Папа Туре се измъкна от претъпкания микробус и се озова на улицата.
— S’il vous plait, s ’il vous plait, grand-pere! — подвикна умолително към него малко момче, което с едната ръка подпираше възрастен слепец, а с другата събираше подаяния.
Той се обърна и без да показва нито раздразнение, нито състрадание, пусна монета в протегнатата му длан.
Папа се провря през масата от човешки тела и се шмугна между две сергии с натрупани на купчини ананаси и манго. Вмъкна се в тесния проход между сградите и след няколко завоя из лабиринта от вътрешни улички излезе на малко площадче, където имаше още сергии.
— Добър ден, госпожо — поздрави той младата жена, седнала под брезентов навес зад пъстри топове басма, от каквато по тези места се шиеха дамски поли.
Най-отгоре имаше един топ с типичен за Западна Африка десен на овали, в които обикновено беше щампован образът на държавния глава. Папа се загледа в плата и разпозна чертите на Мамаду Идриса.
— Стоката ви е особено красива днес — каза той на местния език бамбара.
— Благодаря — отвърна тя с широка усмивка.
— Сигурно е съвсем нова. Никога преди не съм виждал този десен. Кога я получихте? — запита той.