Диало държеше да го впечатли с информацията, която бе събрал за него. Или може би се опитва да ме сплаши?
— А пък Африка се нуждае от приятели, доктор Райкър. От много приятели. Особено сега, в тези тежки времена, които Мали преживява днес.
— И вие искате да помогнете, генерале. Убеден съм в това.
— Разбира се. Но има време за това. Сега приоритет трябва да бъде сигурността. Не можем да си позволим несигурност. Мали и Америка са изложени на голяма заплаха. Има сили, които искат да ни разделят, да сложат край на дружбата ни. Да донесат кръвопролития и хаос на нашите два миролюбиви народа. А ние не можем да го допуснем, доктор Райкър. Вие не можете да го допуснете.
— Какво точно искате да кажете, генерале? Разполагате ли с конкретна информация?
— Знам само че има лоши, злонамерени хора и че в момента те са на ход. Заплахата е непосредствена и не можем да си позволим слабост. Ето какво знам.
— Аз пък си мислех, че сте частно лице, генерале. Как можете да сте толкова убеден в това, което казвате, докато си седите тук, в Лондон?
— Питайте вашите хора, доктор Райкър. И те го знаят. И ще ви обяснят. Аз съм просто един покорен слуга на малийския народ. Който се опитва да спаси и нас, и вас от нова криза.
— И нас ли? Какво имате предвид?
— Аз съм военен, доктор Райкър. Целия си съзнателен живот съм прекарал в армията. Няма нищо по-естествено от това хора, които ги свързва нещо, да се съберат заедно. Както ние сега с вас, на чаша бира в „Бика и Мечката“. Както се събират приятели, за да гледат мача по телевизията в събота вечер. Между моя отбор „Делси“ и „Кристъл Палас“. И да си помагат. Да споделят информация за човешката слабост и суета. Да работят с общи сили за решаване на проблемите. Да преодолеем слабостта със сила. Да победим заедно врага.
Джъд присви очи и отпи голяма глътка от бирата, за да прикрие объркването си.
— Разбира се, вашият човек в Америка под футбол разбира друго — добави Диало.
Мозъкът на Джъд превключи на бързи обороти, за да подреди парчетата от мозайката. Надигна отново чашата, за да печели време. Нима Диало току-що му бе разкрил някакви свои тайни контакти с официални американски представители тук, в Лондон? Защо му казваше това? Дали не намекваше, че американците са знаели предварително за преврата? Ние ли дадохме на Идриса зелена светлина?
Сменяйки тактиката, Джъд остави чашата си на масата и се обърна към Диало с ведро лице и дори леко се усмихна.
— Разбирам, генерале. Да гледаме напред. Да поговорим как най-добре бихме могли да преодолеем сегашната ситуация. Знам, че не искате и косъм да падне от главата на президента Майга. Също и на Първата дама, вашата сестра. Чувате ли се с нея? В безопасност ли е?
Както и бе очаквал, Диало реагира с широка усмивка и пресилено кимане с глава.
— Да! Да! Сестра ми. Много добре! Написали сте си домашното, доктор Райкър. Тя е в безопасност, разбира се. Но не успя да направи така, че на съпруга й да му порасте гръбнак, и да му отвори очите, за да вижда. Затова вече не е президент. Бубакар беше твърде слаб. — Той поклати глава и зацъка с език. — Жалко, много жалко.
— Правителството на Съединените щати все още смята президента Майга за легитимен държавен глава. Тази наша позиция не се е променила.
— Давам си сметка. Ще намерим решение. Затова сме се събрали, да поговорим. Нали така, доктор Райкър?
— Днес пътувам за Бамако, за да се видя с генерал Идриса. Съединените щати няма как да признаят противозаконен преврат, разбира се. Би било от полза, ако Идриса чуе от ментора си, че нашата позиция е желязна и няма да се промени.
— Разбирам.
— Но същевременно искаме да намерим начин всички да излязат с чест от положението.
— Съгласен съм. Да. Радвам се да чуя това. Мамаду има нужда някой да го посъветва. И да му посочи пътя. Той се увълчи, но все пак аз бих могъл да поговоря с него. Все още съм по-старши. И съм готов да поговорим. Но той ще се нуждае от уверения за бъдещето. — Генералът млъкна за момент, сякаш обмисляше как да формулира онова, което имаше да каже. — Доктор Райкър, вие разбирате, че не можем да допуснем Мали да попадне в ръцете на безотговорни хора. Заплахите от несигурност са твърде големи, за да позволим това да стане. В този критичен момент трябва да намерим силен и опитен лидер на нацията.
Погледите им се срещнаха за миг; Джъд пръв отмести своя, преди да отговори вдървено:
— Това е нещо, което можем да обсъждаме, когато му дойде времето, генерале.
— Попитайте вашите британски и френски колеги. Знам, че всички те биха приветствали помощта ми. Убеден съм в това, доктор Райкър. Но не разполагаме с много време. С всеки изминал момент рискът се увеличава.