— Да, генерале, съгласен съм. Трябва да действаме бързо, но да бъдем и търпеливи. — Джъд допи бирата си и стовари празната чаша на масата. — Ще държим връзка.
В безопасността на черното такси Джъд набра номера на Саймън Кени-Уадингтън.
— Саймън, тук е Джъд Райкър от Държавния департамент.
— Джъд, радвам се да те чуя. Какви са новините от Бамако?
— В момента пътувам натам. Между другото, в Лондон съм. Поставихте ли опашка на генерал Умар Диало?
— Не ми е известно да има такава.
— Ами аз се видях с него преди десет минути в един бар до Еджуеър Роуд и той казва, че Лондон ще подкрепи връщането му като компромисен приемник на Майга. Знаеш ли нещо по въпроса?
— Трябва да проверя.
— Когато стигна в Бамако, смятам да кажа на Мамаду Идриса, че времето му изтича, тъй че би ми било от полза да чуе същото и от Лондон.
— Ще предам това на нашия върховен комисар там.
— Благодаря ти, Саймън. И за още нещо искам да те помоля. Ти привърженик ли си на „Челси“?
— Не, не — отвърна Саймън, като се позасмя подигравателно. — Аз си падам по ръгби. Играх в училище и не пропускам мач на „Туикнъм“. Нали знаеш, футболът е спорт за джентълмени, но се играе от хулигани, докато ръгбито е спорт за хулигани, но се играе от джентълмени.
— Моя грешка, Саймън. В моето семейство сме футболни запалянковци, имам предвид онова, което вие наричате футбол, не американския. Моят син много харесва „Челси“, но аз самият съм фен на „Кристал Палас“. Имаш ли представа кога ще е следващият мач между „Челси“ и „Кристал Палас“?
Джъд го чу да си мърмори нещо, после каза:
— Джъд, още ли си там? Колегите казват, че си го изтървал. Боя се, че „Челси“ са били с два на един. Нищо, късмет следващия път.
— И кога е било това?
— Миналата събота.
Два дни преди преврата.
25
Пустинята Сахара, близо до границата между Мали и Алжир
Вторник, 13:34 ч. по Гринуич
Базу Аг Али бе построил сегашния си бивак преди по-малко от ден, но вече губеше търпение и му се искаше да се премести някъде другаде.
Той излезе пред палатката си с три стени, непроменена по форма от времената, когато предците му бяха бродили по тези пустинни пътеки с камили, разнасяйки сол и злато из Сахара. В днешно време камилите бяха заменени с камиони, а товарът се състоеше най-вече от цигари и оръжие. Фалшиво „Марлборо“ и източноевропейски калашници.
Като всеки уважаващ себе си контрабандист, Базу не мърдаше никъде без верния си АК-47. Имаше го от единайсет години, като го бе купил за два чувала ориз и каса кока-кола. Калашникът беше най-близкият му приятел и двамата винаги можеха да разчитат един на друг. Базу го разглобяваше всеки ден и най-щателно го почистваше. В замяна автоматът му даваше закрила и възможност да си изкарва с чест прехраната.
Базу погледна на север за някакви признаци на задаващ се харматан — пясъчната буря, която през този сезон превръщаше въздуха в млечнобяла мъгла. Но хоризонтът беше чист. Погледна към слънцето, огледа небето. Нищо. Нито облаци, нито птички. Нито самолети.
Време беше да тръгва. Бърза проверка: три пикапа, и трите тойота хай лукс, откраднати от малийските военни. В каросериите на два от тях върху стативи бяха монтирани тежки картечници. Третият беше оставен празен, за да качва повече товар.
Този ден екипът му от 12 души, повечето младежи, които познаваше от деца, превозваше заковани сандъци с някакви неразбираеми надписи на руски език. Базу допускаше, че са пълни с автомати, но цената беше толкова добра, че не се реши да попита.
Руснаците плащаха добре. Но същите тези руснаци щяха да го намерят вдън земя, ако не успееше да изпълни задачата. И съзнанието за това бе достатъчно, за да разклати до основи обичайната му самонадеяност.
Той погледна отново небето, после подвикна на хората си да товарят и да се подготвят за тръгване. Днес маршрутът им беше право на север, към алжирската граница.
Точно в този момент сателитният му телефон иззвъня. Беше познат британски номер. Той се отдалечи до съседната пясъчна дюна, да не чуват хората му разговора.
— Да — отвърна Базу на литературен арабски език. Отсреща познат глас го запита за времето по посока на вятъра. Това бяха кодирани инструкции. Базу изслуша внимателно поредицата въпроси и отговори: — Както желаете. Уа алейкум ас-салаам. — После прекъсна връзката.