Джъд, следван по петите от полковник Дърам, слезе по стълбата.
— Доктор Райкър, голямо удоволствие е за мен да ви посрещна отново в Бамако — заяви Лариса Джеймс, надвиквайки се с шума на самолетните двигатели.
Ръката й бе протегната за ръкостискане. Беше самата деловитост.
— Благодаря, госпожо посланик — отвърна Джъд, като се опитваше да не крещи.
Тя го дръпна за ръката и го наведе към себе си, за да прошепне в ухото му:
— Джъд, наистина се радвам да те видя. Ще говорим после. Сега просто се усмихвай, всичко е театър.
Джъд кимна енергично и после, отново на висок глас, заяви:
— Това е полковник Дърам, нашият специален офицер за връзка по линия на Министерството на отбраната.
Дърам пристъпи напред, здрависа се и кимна учтиво, после всички се качиха по колите за краткото разстояние до ВИП салона.
Докато минаваха през вратата, Джъд се доближи до Дърам и прошепна в ухото му:
— Надявам се, че сте с ватирано бельо, полковник.
Дърам едва бе сбърчил неразбиращо вежди, когато ги връхлетя сякаш арктическа буря. Джъд изгледа самодоволно военния, после насочи вниманието си към салона.
Лариса вече се ръкуваше с шпалира от официални лица, строени да посрещнат високия гост. Джъд и Дърам я последваха, за да приемат сърдечните поздрави на домакините: „Merci, merci”. Толкова ни е приятно да ви видим отново в Мали, доктор Райкър…“.
Когато стигнаха до края на редицата, мъжете се оттеглиха по канапетата и наизвадиха мобилните си телефони. Deja vu. Единствената разлика от предишното му посещение беше липсващият портрет на Майга. На негово място се мъдреше такъв на генерал Идриса, с пълна генералска униформа, но чувстващ се очевидно не на място в насилената си бащинска поза. Браво, бързо действат.
— Време е да тръгваме, господа — намеси се Лариса. — Ахмед ще ви вземе паспортите и ще донесе багажа ви в резиденцията. Трябва да си починете няколко часа, понеже утре ни чака ранно ставане. Да вървим.
Когато стигнаха в посланическата резиденция, Джъд затвори вратата на стаята си, извади телефона и набра номер.
— Папа, Джъд е. Извинявай, ако съм те събудил. Тук съм.
— Добре си дошъл, Джъд. Идваш в Мали тъкмо навреме.
— Все още имам нужда от помощта ти, Папа. Говорих с Люк и притискам моите хора за информация, но нищо не ми е ясно. Точно обратното. Кашата става все по-гъста.
— Тимбукту, Джъд. Говоря ти за Тимбукту, откакто беше тук предишния път. Спомняш си, нали?
— Разбира се, че си спомням, но така и не разбрах какво имаш предвид. Опитвам се да се досетя, но ми трябва още информация. Папа, приятелю, кажи ми само това: какво, в името на Аллах, става в Тимбукту?
— Джъд, не мога да говоря за тия неща по телефона. Трябва да отидеш до там, за да разбереш сам. Ще изпратя молба до Великия имам да те очаква. Той е много мъдър човек. Има какво да чуеш от него.
— Великият имам?
— Върви в Тимбукту. Виж се с имама. Изслушай го. Всичко ще ти се изясни и ще видиш пътя напред.
— Знам, че с теб сме стари приятели, нужна ми е помощта ти, но не мога просто да зарежа всичко и да хукна към Тимбукту, защото така ми е скимнало. Това би било лудост.
— Обичай всички, вярвай на малцина…
— Това пък какво беше? Пак ли ми цитираш Емили Дикинсън? Нищо не разбирам, Папа.
— Разочароваш ме, Джъд. Шекспир: „Добрият край оправя всичко“. Това би трябвало да го знаеш.
— И все пак нищо не разбирам.
— Моля те да ми имаш доверие. Обръщаш се към мен за помощ и аз те съветвам да идеш в Тимбукту.
— Сега? Искаш да кажеш, да тръгна за Тимбукту сега?!
— Почини си, приятелю. Утре. Иди утре.
— Защо не дойдеш с мен? Ще дойда да те взема. Ще идем заедно.
— Аз не съм в Бамако, в Бандиагара съм, до границата с Буркина Фасо.
— В провинция Догон? Какво правиш там?
— Дойдох да инспектирам водните проекти на фондация „Хавърфорд“. Много е красиво тук, помниш ли?
— В момента? Инспектираш проекти? В Мали става преврат, в Бамако цари хаос, а ти си избрал точно този момент, за да обикаляш провинцията? Хайде, хайде, Папа! Искаш от мен да се доверя на стар приятел и аз ти вярвам. Но тази история ми се струва доста съмнителна.
— Виждаш ли, Джъд, ти разбираш много повече, отколкото си мислиш. Ван Холън винаги е имал усет за таланта. Беше прав за теб.